изпаряване

Най- изпаряване е част от терморегулацията, която поддържа температурата на тялото на топлокръвните животни постоянна. Процесът на изпаряване е известен още като процес на изпаряване и се задейства от понижен симпатичен тон, когато е горещ. Увеличеното изпарение е състояние, известно още като хиперхидроза.

Какво е изпаряването?

Изпаряването става в рамките на терморегулацията. Всички процеси, с които тялото на топлокръвно животно поддържа телесната температура постоянна на нивото, което осигурява идеалната работна температура за процеси в тялото, като кръвообращението, се наричат ​​терморегулация. Това изисква постоянен топлообмен с околната среда.

Този топлообмен се осъществява чрез различни механизми на тялото. В допълнение към изпаряването, конвекцията, проводимостта и радиацията са сред собствените механизми на организма за топлообмен. Провеждането е обмен на топлина чрез директен контакт. Конвекцията е топлообмен чрез обменна среда като въздух. Медицината разбира радиацията да бъде топлинна радиация под формата на електромагнитни вълни, а изпаряването е загубата на топлина чрез процеси на изпаряване. Течностите се сгъстяват, като се отстранява водата от тях с помощта на вакуум.

Функция и задача

Чрез изпарението температурата на човешкото тяло се поддържа въпреки високата температура на околната среда. Загубата на топлина чрез изпаряване охлажда тялото. В случай на прегряване в резултат на високи температури на околната среда, терморегулаторният център в хипоталамуса понижава тонуса на симпатиковата система. Това понижаване е първата стъпка в терморегулацията и изисква постоянен контрол на температурата от периферни и висцерални терморецептори.

Това са свободните нервни окончания на чувствителните неврони, които се намират в кожата и лигавиците. Те измерват външните и вътрешните температури и предават сигналите си централно чрез невронни конвергенции, които се сумират в първия неврон и пътуват по спиноталамичния тракт. По този начин те достигат до таламуса и се превключват към втория неврон.

Вторият неврон завършва със своите проекционни влакна в областта на хипоталамуса. Като централен център за контрол на телесната температура, хипоталамусът получава постоянни входове за информация. Използвайки данните за температурата, той го сравнява и, ако е необходимо, отговаря на него с регулаторни процеси, за да поддържа температурата на тялото постоянна.

Топлината кара хипоталамуса да понижава тонуса на симпатиковата нервна система. Това понижаване на тона задейства регулаторни реакции. Един отговор на тонално намаляващата промяна е периферната вазодилатация. Вторият механизъм на реакция е повишена секреция на пот.

Периферната вазодилатация съответства на разширяване на съдовете в периферните кръвоносни съдове. Това води до подобряване на кръвообращението в крайниците. Топлообменната повърхност се уголемява и по-големи загуби на топлина могат да възникнат чрез конвекция. Секретът на потта се осъществява чрез симпатично холинергичните инервирани потни жлези, които са известни още като glandulae sudoriferae. Те повишават секрецията си, като повишават симпатичния тон. Изпаряването на потта създава онова, което е известно като изпаряване студено и кожата се охлажда. Този процес съответства на изпарението.

Можете да намерите лекарствата си тук

Болести и неразположения

Повишеното изпарение придружава голям брой клинични картини. По правило тези клинични снимки са свързани с треска, която се понижава от организма чрез изпаряване. Самото изпарение обаче може да приеме и патологични пропорции. Тогава тя не се проявява като симптом на първично заболяване, а е самото първично заболяване.

Едно от най-известните заболявания в този контекст е хиперхидрозата. Това явление съответства на генетична предразположеност към обилно изпотяване, което е локално ограничено до определена област на тялото. По-специално ръцете, подмишниците, стъпалата или ръцете често са засегнати от хиперхидроза. По принцип обаче хиперхидрозата може да засегне и цялото тяло. Обикновено основната причина за подобно явление е свръхфункция на местните потни жлези.

Какво стимулира потните жлези да станат свръхактивни, често не е ясно. Стресът и психологическите проблеми могат да играят също толкова голяма роля в клиничната картина, колкото и хипертиреоидизмът. Преди всичко стресът и психологическите свръхфункции са порочен кръг, тъй като потните обикновено карат засегнатите да усещат още по-голям стрес и по този начин да имат отрицателен ефект върху психиката.

Дисхидрозата е също добре известно заболяване, което в най-широк смисъл е свързано с изпаряването. При това състояние се образуват малки пълни с течност блистери, които причиняват значителен сърбеж. Дисхидрозата често придружава хиперхидрозата, въпреки че досега медицината не е била сигурна за връзката.

Тъй като различни лекарства също влияят върху терморегулацията и изпаряването, някои хиперхидрози и дисхидрозите, които се появяват при тях, са свързани с наркотиците и следователно не могат да бъдат наречени пряко заболяване, но са по-скоро страничен ефект.

Промяната в хипоталамуса или симпатиковата нервна система също може да причини проблеми с изпаряването. Такива промени могат да бъдат тумори например в тези мозъчни региони. Заболяванията на централната нервна система също са възможни причини за промени в тези мозъчни региони. Ако тонусът на симпатиковата нервна система остава постоянно на ниско ниво поради нарушена регулация, например, прекомерното изпотяване може да настъпи въпреки студените температури. Последиците от подобно явление са многобройни и затрудняват организма да поддържа телесната температура. По този начин явлението може да има отрицателен ефект върху всички процеси, които зависят от температурата.