Централен канал

От Централен канал или Централен канал е тръбна структура, която преминава през гръбначния мозък и се простира в удължената медула (medulla oblongata). Грешки в ембрионалното развитие могат да доведат до дефекти на невралната тръба; пример за това е аненцефалията. В допълнение, туморите могат да се развият от епендима на централния канал.

Какъв е централният канал?

Централният канал (Canalis centralis) е анатомична структура, която принадлежи към гръбначния мозък и се простира в удължения гръбначен мозък (medulla oblongata). Централният канал е ясно видим там като стърчаща тръба. Той принадлежи към вътрешното ликворно пространство, към което принадлежат и мозъчните вентрикули.

Централният канал е разположен в сивото вещество на гръбначния мозък. Дължи името си на сивкавия си цвят, който отделя сивото от бялото. Последният съдържа главно изолирани нервни влакна, докато сивото вещество се състои главно от тела на нервните клетки. Тези имена на тъкани се отнасят както за гръбначния мозък, така и за мозъка. Заедно тези две анатомични структури образуват централната нервна система; продълговата медула, която съдържа най-горната част на централния канал, принадлежи на мозъка и представлява прехода от гръбначния мозък към мозъчния ствол.

Анатомия и структура

Вътрешността на централния канал е изпълнена с течност, известна като цереброспинална течност. Веществото се намира също във вътрешното и външното пространство на цереброспиналната течност на мозъка и се състои главно от вода. В цереброспиналната течност има само няколко клетки и протеини.

Протеините, открити в CSF, включват албумин (човешки албумин) и бета-белтък в следите. Повечето от клетките в цереброспиналната течност са бели кръвни клетки или левкоцити, които са част от имунната система на човека и също могат да бъдат открити в кръвта. Глиалните клетки са отговорни за производството на цереброспинална течност, която образува струпвания за образуване на хороиден сплит.

На главата има връзка между централния канал и церебралните вентрикули, които са част от вътрешните пространства на цереброспиналната течност на мозъка. При някои хора долният край на централния канал се слива в терминалния вентрикул, но това удебеляване на канала няма никакво функционално значение и обикновено регресира по време на ембрионалното развитие. Терминалният вентрикулус е просто еволюционен остатък (рудимент).

Функция и задачи

Единичен слой от епендима, който се състои от глиални клетки, се простира над стените на централния канал. Биологията ги брои като подтип на невроглиалните клетки. Извън централния канал е substantia gelatinosa centralis, в която има множество глиални клетки.

От външната страна на мембраната си епендималните клетки имат две функционално важни структури: микроворси и киноцилия. Микровилите са издатини от клетката и достигат дължина от 1–4 µm и средна ширина 0,08 µm. Те служат за увеличаване на повърхностната площ на епендималните клетки. Киноцилията също са издатини от клетката - обаче те са малко по-големи и могат да бъдат с дължина 10 µm и ширина 0,25 µm. С помощта на кинозните реснички глиалните клетки могат да движат цереброспиналната течност и по този начин активно допринасят за нейното транспортиране. Епендимата съдържа също гликопротеини, които са важни за функцията на дългосрочната памет.

Централният канал възниква от кухата вътрешност (лумена) на невралната тръба, която се образува през първите четири седмици от човешкото ембрионално развитие. Тогава двата отвора на невралната тръба се затварят в горната и долната част и нарушенията могат да доведат до развитието на дефекти на невралната тръба.

заболявания

Дефектите на невралната тръба са патологични състояния, които се образуват по време на ембрионално развитие, когато нервната тръба не се затваря правилно. Тежка форма на дефекти на невралната тръба е аненцефалия; Дори при живородените деца времето за оцеляване обикновено е само няколко часа, дори и да се гарантира интензивна медицинска помощ.

Причината за това се крие в липсващите части на мозъка, които не се развиват в контекста на аненцефалия. Следователно аненцефалията е индикация за аборт, но майката на детето също може да избере да отведе детето на срок. Психологическата подкрепа за майката често е полезна, за да се процедира емоционално. Физически, аненцефалията при нероденото дете обикновено не представлява заплаха за бременната жена.

Освен това от епендима могат да се развият тумори, известни като епендимоми. Новите образувания възникват от неконтролиран растеж на клетки в тъканния слой и често се появяват като удължени структури, наподобяващи формата на молив. Епендимома е заобиколен от капсула. Кои варианти за лечение са възможни, зависи от отделния случай; По принцип се вземат предвид хирургическите интервенции и лъчевата терапия за борба с тумора.

Възможно е също възпаление на епендима. Такъв епендимит може да възникне в резултат на инфекциозно заболяване; Възможните причини включват сифилис, болест, предавана по полов път с възможни неврологични нарушения, и токсоплазмоза. Последното е инфекциозно заболяване, което се връща към заразата с паразити с Toxoplasma gondii. Заболяването засяга предимно котки, но може да се разпространи от тях и към хората. При здрав човек по-голямата част от засегнатите няма да има видими или забележими симптоми. Въпреки това могат да се появят и други възпаления, например в менингите или в белите дробове, особено ако имунната система също е слаба.