Храносмилателни ензими са ензими, които са отговорни за разграждането на храната. Те преработват дълговерижни молекули в молекули с къса верига, така че да могат да се използват за метаболизма. Повечето храносмилателни ензими се произвеждат в панкреаса.
Какво е храносмилателен ензим?
Ензимите действат като биокатализатори в човешкото тяло. Това означава, че те могат да инициират и ускорят химичните реакции. Ензимите в храносмилателния тракт са отговорни за разграждането на хранителните компоненти. Храносмилателните ензими могат да бъдат разделени на пептидази, гликозидази, липази и нуклеази.
Функция, ефект и задачи
Пептидазите могат да разграждат протеините. Пептидазите в човешкото тяло са пепсин, трипсин, химотрипсин В, панкреатична еластаза и ерепсин. С изключение на пепсина, всички пептидази се произвеждат от панкреаса.
Гликозидазите се използват за разделяне на полизахариди, т.е. въглехидрати. Гликозидазите включват слюнчена амилаза, панкреатична амилаза, сукраза изомалтаза и малтазна глюкоамилаза. С помощта на слюнчена амилаза (α-амилаза) храносмилането на въглехидрати може да започне в устата. След това панкреатичната амилаза, също α-амилаза, след това продължава разграждането в тънките черва. Липазите са храносмилателни ензими, които идват от панкреаса и разграждат мазнините в тънките черва. Най-важните липази са липаза, активирана с жлъчна сол и панкреатична липаза. Панкреатичната липаза разгражда триглицеридите до моноглицериди.
Нуклеазите, от друга страна, са ензими, които разделят нуклеиновите киселини. Специален ензим, който разделя млечната захар (лактозата) на галактоза и глюкоза, е лактазата.
Образование, възникване и свойства
Повечето от храносмилателните ензими се произвеждат в панкреаса. По-точно, те се произвеждат в екзокринната част на панкреаса. Оттам те достигат до тънките черва през малките канали на панкреаса и накрая през големия панкреатичен канал.
Слюнчена амилаза се произвежда от слюнчените жлези. Те влизат в устната кухина заедно със слюнката. Пепсинът е единственият храносмилателен ензим, произвеждан в стомаха. Произвежда се в основните клетки на стомашния фундус. Пепсинът показва най-високата си активност при ниска стойност на рН. Това е гарантирано от киселата стомашна киселина.
Болести и разстройства
Недостигът на храносмилателни ензими обикновено води до лошо храносмилане. Липсата на лактаза може да доведе до непоносимост към лактоза. Това е известно също под термина непоносимост към лактоза.
Нарушаването на процесите в тънките черва води до метеоризъм, коремни спазми, гадене, диария и повръщане. Неспецифичните симптоми като умора, депресия, вътрешно неспокойствие, замаяност, нервност или нарушения на съня също могат да бъдат признаци на непоносимост към лактоза. Колкото повече ядат хората с лактоза, толкова по-тежки стават симптомите. Ако непоносимостта към лактоза не се лекува или ако млякото и млечните продукти не се избягват, трайното дразнене на чревната лигавица може да доведе до нарушение на абсорбцията. Това може да доведе до намалена абсорбция на витамини, минерали и микроелементи.
Панкреатичната недостатъчност е състояние, свързано с недостатъчно производство на храносмилателни ензими. При децата най-честата причина за панкреатична недостатъчност е муковисцидоза. Възрастните обикновено развиват недостатъчност на панкреаса след остро възпаление (панкреатит). Когато панкреасът е повреден, храносмилателните ензими липсват. Това води до значително нарушаване на храносмилането (неправилно храносмилане). В резултат на това чревните ворсини се атрофират.
Появява се локално възпаление и вредните бактерии често се заселват в областта на тънките черва. Всичко това води до масивни храносмилателни разстройства с диария или лошо миришещи мастни изпражнения. Засегнатите губят все повече и повече тегло. Дори при повишен прием на храна, те не могат да наддават на тегло. Ако твърде малко витамин К може да се абсорбира в червата, това също може да доведе до повишена склонност към кървене.
Тестът секретин-панкреозимин може да се използва за директна оценка на производството на храносмилателни ензими в панкреаса. За да направите това, сонда се поставя в дванадесетопръстника. Секретът на панкреаса се изсмуква с тази сонда за четвърт час и се изследва за съдържанието на натриев хидрогенкарбонат. Измерва се и активността на двата ензима панкреатична амилаза и панкреатична липаза. В първия етап на теста пациентът се инжектира с хормона секретин. Това всъщност трябва да увеличи секрецията.
След това съдържанието на бикарбонат и активността на ензимите се определят отново. Във втората тестова фаза се прилага панкреозимин. След това съдържанието на панкреатичния секрет се измерва отново. Резултатите могат да се използват за точно диагностициране на панкреатична недостатъчност с дефицит на храносмилателни ензими.
Дълбоката медицинска история е първата стъпка при всяко подозрение за състояние, засягащо храносмилателните ензими. Лекарят се интересува дали изпражненията са мазни и лъскави, дали се появява диария, дали е известно възпалението на панкреаса, дали се понасят мазни храни и дали се приемат лекарства. Физикалният преглед обикновено се извършва след вземане на анамнезата. Лекарят нежно палпира корема. Така той може да почувства въздушни джобове или втвърдяване. Изпитващият може най-добре да улавя коремни шумове със стетоскоп. Лекарят оглежда и кожата. При заболявания на панкреаса може да се появи пожълтяване на очите и кожата със засягане на черния дроб.
Въпреки това обикновено са възможни допълнителни изследвания за изясняване на основното заболяване. В допълнение към методите за образна диагностика като компютърна томография (КТ) и магнитен резонанс (ЯМР) също се изследват кръвта и изпражненията. Ако се подозира недостатъчност на панкреаса обаче, изследването на изпражненията е особено важно. Активността на двата панкреатични ензима еластаза и химотрипсин може да бъде открита само в изпражненията. В случай на недостатъчност на панкреаса и двата храносмилателни ензима в изпражненията са ниски.
Недостигът на храносмилателни ензими може да се развие и в стомаха. Пепсинът е особено засегнат тук. Под въздействието на солна киселина ензимът пепсин разгражда протеина в стомаха. Киселини не се причиняват само от твърде много стомашна киселина, но и от липса на стомашна киселина. Ако има твърде малко стомашна киселина, храносмилателният ензим пепсин не може да бъде активиран. В резултат на това протеините в стомаха не могат да бъдат подготвени за по-нататъшно храносмилане в тънките черва и се появяват процеси на ферментация. Типични симптоми са подуване на корема, газове в горната част на корема, чувство на слабост, хемороиди, акне, недостиг на желязо, дефицит на протеин и цинк, гъбични инфекции и хронични стомашно-чревни инфекции.
.jpg)
.jpg)
