пропранолол е бета блокер. Средството се използва за лечение на сърдечни заболявания и високо кръвно налягане.
Какво е Пропранолол?
Пропранолол принадлежи към групата на активните вещества, наречени бета блокери. Лекарството има свойството да понижава кръвното налягане. Освен това кара сърдечния ритъм да се нормализира.
Пропранолол е един от първите бета блокери. Веществото е разработено в началото на 60-те години от британския фармаколог и Нобелова награда за медицина Джеймс Уайт Блек (1924-2010). Лекарството най-накрая излезе на пазара през 1964г.
Тъй като пропранолол понижава сърдечната честота и противодейства на физиологичните тремори, активната съставка понякога се използва като допинг агент, което е особено вярно за спортните стрелба. Пропранолол е в списъка на основните лекарства на СЗО (Световната здравна организация) от 1990 г.
Фармакологичен ефект
Пропранолол се брои сред бета-блокерите. Следователно лекарството има способността да влияе на вегетативната нервна система. Това е отговорно за контрола на сърдечната дейност и кръвното налягане.
Тези две функции се регулират от специални невротрансмитери (вещества, предаващи нервите), една от които е предимно адреналин. Този хормон се произвежда в надбъбречната медула и има свойството да се свързва с бета рецептори, които са специални докинг точки. Това ще даде сигнал, че сърцето ви ще бие по-бързо.
Бета блокерът пропранолол се конкурира с адреналин за бета рецепторите в близост до сърцето.В крайна сметка той осигурява изместване на невротрансмитера, така че адреналинът вече не е в състояние да увеличи сърдечния ритъм. В резултат на това сърдечната дейност се забавя и кръвното налягане спада. Сърцето също намалява консумацията си на кислород.
Като мастноразтворим, неселективен бета блокер, пропранолол има свойството да упражнява ефекта си върху бета-1 рецептори и бета-2 рецептори. За понижаване на кръвното налягане лекарството има овлажняващ ефект върху освобождаването на хормона ренин, който има ефект на повишаване на кръвното налягане върху бета-1 рецепторите на бъбреците.
Кръвоносните съдове имат както бета-1, така и бета-2 рецептори. Това позволява пропранололът да стеснява диаметъра на съдовете. В случай на мигрена, например, при която кръвоносните съдове се разширяват твърде много, специалният ефект на пропранолол може да ги възстанови до нормални нива.
Абсорбцията на пропранолол в червата става сравнително бързо и почти напълно. Въпреки това, две трети от активната съставка се разграждат в черния дроб, преди да могат да бъдат разпределени в организма чрез кръвния поток. След като се метаболизира в черния дроб, по-голямата част от пропранолола се елиминира от тялото чрез бъбреците. Ако пациентът страда от функционални нарушения на черния дроб или бъбреците, веществото може да има по-дълъг ефект, което от своя страна изисква коригиране на дозата.
Медицинско приложение и употреба
Пропранолол е едно от най-важните лекарства за терапия на сърдечно-съдови заболявания. Активната съставка се използва главно за артериална хипертония (прекалено високо кръвно налягане), коронарна артериална болест (ИБС), болка, подобна на атака в гръдната област като ангина пекторис и за функционални сърдечно-съдови проблеми, които не са причинени органично, като повишено кръвно налягане или ускорена сърдечна дейност. Бета блокерът служи и за предотвратяване на друг сърдечен удар.
В допълнение към лечението на сърдечно-съдови заболявания, пропранолол е подходящ и за предотвратяване на пристъпи на мигрена и противодействие на тежки тремори, причините за които са неизвестни. Може да се използва и за подпомагане на лечението на хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза) или за облекчаване на прости състояния на тревожност, като страх от изпити или стрес.
Пропранолол обикновено се прилага под формата на таблетки. Нивото на дозата варира от човек на човек и се определя от лекуващия лекар. При някои пациенти също може да бъде полезно да се даде бета блокер венозно. Лекарят инжектира лекарството директно във вена.
Рискове и странични ефекти
При някои пациенти употребата на пропранолол има нежелани странични ефекти. В повечето случаи това са главоболие, сънливост, умора, нервност, замаяност, нарушения на съня, изпотяване, ненормални усещания, диария, запек, гадене, повръщане, нарушения на сърдечната проводимост, спад на кръвното налягане, кожни реакции като зачервяване и сърбеж.
Възможни са дори косопад, кошмари, депресия или халюцинации. Понякога могат да се появят и сухота в устата, кървене в кожата, промени в кръвната картина, мускулна слабост и затруднено дишане.
В случай на свръхчувствителност към пропранолол или други бета блокери, ако кръвното налягане е твърде ниско или сърдечната дейност се забави, лекарството не трябва да се приема. Същото се отнася, ако пациентът страда от бронхиална астма, заболявания на сърдечно-проводимата система, сърдечно-съдов шок или изразени нарушения на кръвообращението в крайниците. Особено повишено внимание при използване на средствата е препоръчително и след продължително гладуване, в случай на захарен диабет или силни колебания в нивата на кръвната захар.
Пропранолол трябва да се приема по време на бременност само ако здравословното състояние на бременната жена го изисква абсолютно. Така че съществува риск от преждевременно раждане или забавяне на растежа при бебето. Тъй като лекарството се екскретира в кърмата, се препоръчва кърмачето да бъде наблюдавано от лекар по време на кърмене. Лекарите съветват да не използвате бета блокера при деца.
Възможни са взаимодействия с други лекарства, които се прилагат едновременно с пропранолол. Ефектът на инсулин или други лекарства за диабет се увеличава от бета блокера.
Едновременната употреба на пропранолол и МАО инхибитори за депресия трябва да се избягва напълно. Калциевите антагонисти като дилтиазем, антиаритмични средства, антихипертензивни средства като клонидин, адреналин, сърдечни гликозиди и анестетици също имат отрицателен ефект върху лекарството.
.jpg)
