изхвърляне на изпражнения

В изхвърляне на изпражнения ректумът се изпразва и несмилаеми компоненти на храната се изхвърлят. Дефекацията също се нарича дефекация обозначен.

Какво е дефекация?

По време на дефекацията ректумът се изпразва и се усвояват несмилаеми компоненти на храната.

Изпражненията, известни още като фекалии, се състоят от несмилаеми хранителни компоненти като влакна, неразградени остатъци от мазнини и нишесте, съединителна тъкан и мускулни влакна и в по-голямата си част от вода. Фекалиите съдържат също изгонени чревни клетки, слуз и храносмилателни ензими. Изпражненията са оцветени от багрилото Sterkobilin.

Фекалиите се създават в червата по време на храносмилането. Смесва се там и се транспортира до окончателното му събиране в ректума. Разтягащите се рецептори в чревната стена сигнализират, когато е необходимо изпразване. След това възниква необходимостта да отидете до тоалетна.

Обикновено дефекацията може да се контролира съзнателно от хората. Ако това вече не е така, това се означава като инконтиненция. Нарушенията на дефекацията се наричат ​​дишезия.

Функция и задача

Количеството произведени и отделени фекалии на ден варира от човек на човек, както и от ден на ден. Колко изпражнения преминавате зависи до голяма степен от вашата диета. Количествата от 100 до 500 грама на ден се считат за нормални. В случай на диета, богата на фибри, например при вегетарианци, количеството на изпражненията може да бъде над горната граница от 500 грама. Честотата на дефекацията варира при здрави хора между три пъти на ден и три пъти седмично. Консистенцията на изпражненията също варира между мека и твърда.

Дефекацията започва в дебелото черво или в части от горния храносмилателен тракт. При хранене се раздразняват рецепторите за разтягане в устата, хранопровода и части от стомаха. Възбудените рецептори предават информацията за приема на храна в дебелото черво. След това реагира със силни контракции. Получените перисталтични, т.е. вълнообразни движения на чревните мускули транспортират съдържанието на дебелото черво към ректума. По този начин дебелото черво се опитва да направи място за обявената храна. Тази реакция е известна още като гастроколен рефлекс.

Ректумът е затворен от ануса, така наречения анус. Фекалиите, които се предават от дебелото черво, първо се събират в ректума. Това увеличава напрежението на стената на ректалната стена. След това разтягащите се рецептори в стената на ректума се възбуждат и изпращат електрически сигнали до мозъка чрез специални нервни пътища, висцеросензитивните аферентни.

Сензорната кора е отговорна за дефекацията. Сега за първи път се стимулира нуждата от дефекация. Пълненето на ректума също води до разширяване на вътрешния ани сфинктер мускул. Този вътрешен анален сфинктер не може да се контролира доброволно и е предназначен да предотврати неволно отделяне на изпражненията. Ако този мускул се разшири, той се възприема като порив за дефекация. Преминаването на изпражненията все още се предотвратява от външния анален сфинктер. Това може да се контролира произволно до определено ниво на запълване на ректума.

По време на дефекация и двата сфинктера се отпускат и мускулът puborectalis, мускул на мускулите на тазовото дъно, се отпуска. Еректилната тъкан в областта на ануса (corpus cavernosum recti) набъбва и в същото време се появява рефлекторно напрежение на задното дебело черво. Това избутва изпражненията по-нататък към ануса, докато окончателно се екскретира. Дефекацията може да бъде подкрепена от мускулната коремна преса.

Можете да намерите лекарствата си тук

➔ Лекарства за запек и чревни проблеми

Болести и неразположения

Често нарушение на дефекацията е запек. Запекът е, когато дефекацията е трудна, по-малко от три пъти седмично или непълна. Около една четвърт от германското население страда от запек. Рискът от нарушения на дефекацията нараства с възрастта.

Има две форми на хроничен запек. При така наречения бавно-транзитен запек има транспортно разстройство в червата. Засегнатите почти нямат спонтанни движения на червата и страдат от усещане за пълнота. Стомахът е лошо раздут. По-младите жени са особено засегнати. Причините все още не са напълно изяснени. Разстройствата на нервите, медикаментите и социологическите и психологическите фактори се обсъждат като причини.

Другата форма на запек се нарича обструкция на изхода или синдром на обструктивна дефекация. Това е дефекационно разстройство на ректума. Това означава, че пациентът може да почувства желание за дефекация, но изпражненията могат да се изпразнят само частично и на малки порции. Това заключване на дефекация е придружено от болка в областта на ректума. В някои случаи засегнатите трябва да съдействат за дефектирането чрез прилагане на натиск върху перинеума или влагалището с ръце или дори ръчно изчистване на ректума. Освен органични, тук се подозират и социологически и психологически фактори.

Нарушенията на дефекацията могат да бъдат причинени и от нарушения на ендокринната система, например недостатъчна щитовидна жлеза или захарен диабет. Неврологични заболявания като множествена склероза или депресия, както и метаболитни заболявания също имат отрицателно въздействие върху дефекацията.

Загубата на контрол върху отделянето на изпражненията е известна като фекална инконтиненция. Това може да има различни причини. Промените в консистенцията на изпражненията, например в случай на възпалително заболяване на червата или диария, причинени от инфекции, могат да причинят (временна) фекална инконтиненция.

Дори ако ректумът е преместен, т.е. изкуствен анус, причинен например от тумор, това може да доведе до неволно отделяне на изпражненията. Други възможни причини са деменция, дефекти в мускулите на сфинктера, нарушения в тазовото дъно или локално възпаление в ануса.