Зародишът Ureaplasma urealyticum принадлежи към семейството на Mycoplasmataceae и рода на уреаплазмата.
Какво е Ureaplasma urealyticum?
Ureaplasma urealyticum е зародиш от класа на Mollicutes. Подобно на други микроби от този клас, той се характеризира с липсваща клетъчна стена и плеоморфна форма. Поради липсващата клетъчна стена патогенът е грам-отрицателен. Други свойства като естествена устойчивост на пеницилин и възможността за промяна на формата (плеоморфна форма) са възможни от липсващата клетъчна стена.
За разлика от микоплазмата, уреаплазмата е в състояние да се раздели (лизиса) и да разгради уреята. Подобно на други микроби от семейство Mycoplasmataceae, те паразитират както вътре-, така и извънклетъчно. Селище в урогениталната система и особено в уретрата е препоръчително поради характерната способност да разгражда уреята.
Свойствата на патогена могат да бъдат извлечени от произхода на името: Обозначението на класа „Mollicutes“ означава „мека кожа“ (Molli = пухкав, мек) и обозначава липсващите клетъчни стени. Фамилното име "Mycoplasmataceae" приблизително означава "гъбоподобно" (Mycos = гъба) и намеква за плеоморфната форма на микробите, която на моменти е удължена и прилича на гъба. Името на вида Ureaplasma urealyticum показва способността на патогена да разгражда уреята, т.е.
Кълновете от клас mollicutes са изолирани за първи път при говеда с белодробна болест (плевропневмония) през 1898 година. Предположението, че става въпрос за първичен зародиш, който също е подсилен от много малкия геном (580kbp), може да бъде опроверган само чрез точното секвенциране на ДНК.
Кълнове от клас Mollicutes са продукти на дегенеративна еволюция. Моликутите са изродени форми на вид Lactobacillus. Видът Ureaplasma urealyticum представлява по-нататъшно развитие на оригиналните Mollicutes и е най-важният представител на рода Ureaplasma в хуманната медицина. Внимателно изследване на генома разкри, че Mollicutes отхвърля значителна част от първоначалната си ДНК. С 580-22 kbp те са сред организмите с най-малък наличен геном. За сравнение, геномът на бактерията E. Coli има размер 4500 kbp, а геномът на Homo Sapiens е с размер от 3 400 000 kbp.
Поради малкия размер от 200 нанометра, микробите от клас Mollicutes се считат за лабораторни замърсители. Серийното производство на стерилни филтри позволява само плътност на порите от 220 нанометра, което не гарантира ефективно филтриране на микробите от клас Mollicutes.
Възникване, разпространение и свойства
Зародишите от семейство Mycoplasmataceae са отхвърлили значителни части от първоначалната ДНК и следователно са зависими от основни метаболитни компоненти от други клетки. Поради отхвърлените части на генома, микоплазмите не са в състояние сами да произвеждат или разграждат аминокиселини, нуклеинови киселини и мастни киселини и трябва да ги изтеглят от други клетки.
Способността на уреаплазмата да разгражда уреята е идеална за паразитна колонизация на урогениталната система.
Болести и неразположения
Бактериалните видове Ureaplasma urealyticum се считат за факултативно патогенни и могат да колонизират лигавиците на долния женски генитален тракт без усложнения. В мъжката пикочно-полова система по-често се срещат агресивни и яростни инфекции. Започвайки в уретрата, се развива цистит, който може да се разпространи в тестисите, простатата и бъбреците. Възпалението причинява силна болка и треска и ако не се лекува, може да доведе до стерилност.
Зародишът се установява незабелязано във вагиналната лигавица и може да бъде открит редовно по време на гинекологични прегледи. Заразяването на детето може да се случи по време на бременност и особено по време на раждане. При кърмачета зародишът може да причини тежка пневмония и хронични инфекции на централната нервна система. В особено тежки случаи зародишът задейства сепсис на новородено, който, ако не се лекува, може да доведе до смъртта на бебето.
Новороденият сепсис причинява около 5% от всички смъртни случаи на деца под 5-годишна възраст в световен мащаб. Новороденият сепсис се благоприятства от имунен дефицит и недохранване при кърмачето и поради това е заболяване, което се среща особено в по-бедните страни. Новороденият сепсис не се задейства само от уреаплазма, но може да бъде причинен и от стрептококи, стафилококи и много други микроби.
Поради големия избор на потенциални патогени, спонтанното лечение с антибиотици не е препоръчително. Тъй като Ureaplasma има естествена резистентност към пеницилин и други антибиотици, които се прикрепят към клетъчната стена поради липсата на клетъчни стени и тъй като много други патогени сега са оборудвани с голям брой резистентности към антибиотици, точното изясняване с помощта на лабораторни медицински находки изглежда от съществено значение. Точният характер на патогена, включително определяне на резистентност, също е важен, за да се избегне трайно проявление на патогена.
Тъй като трайни форми на патогени от семействата на Chlamydiaceae и Mycoplasmataceae са наблюдавани чрез прилагане на пеницилин, тук е необходимо изключително внимание.Прибързаното и инстинктивно решение в полза на конвенционалното лечение с антибиотици може да доведе до сериозни усложнения и може да доведе до развитие на допълнителни резистентности. Следователно спонтанната антибиотична терапия без изясняване на точните причини може да бъде оценена като груба небрежност.
За борба с възпалението, причинено от Ureaplasma urealyticum, се препоръчват макролидни и тетрациклинови антибиотици. Тези групи антибиотици работят вътре в клетката и инхибират синтеза на протеина на патогена. Автоматичната репликация може по този начин да бъде инхибирана и да се повиши компетентната имунна защита.
