при Епидермофитон флокуум това е вид гъба от подгрупата Eurotiomycetidae и клас Eurotiomycetes, която се брои сред Onygenales и включва семейството на гъби Arthrodermataceae и рода Epidermophytes. Гъбата е дерматофит и по този начин е възможен причинител на дерматофитоза. Инфекцията е патогенна за хората и се проявява в промени в кожата и ноктите.
Какво е Epidermophyton floccosum?
Евротиомицетите представляват клас на торбичките гъбички.В този клас гъбичките Eurotiomycetidae образуват подклас. По-долу това е редът на Onygenales, който включва семейството на гъбите от Arthrodermataceae. В това семейство Epidermophyton образува род. В рамките на този род гъби видът Epidermophyton floccosum е един от най-известните видове. Видът е причислен към не-таксономичната група дерматофити, която включва гъбички с нишки с диета с въглехидрати и кератин.
Видът Epidermophyton floccosum е единствената човешка патогенна гъбичка от гъбичния род на епидермофитите. В микроскопичната картина видът се състои от клубовидни гладки и тънкостенни макроконидии, които могат да имат до осем камери. Камерите обикновено са изолирани странично спрямо сефатните хифи. Понякога те седят окончателно в групи до пет и са подредени в групи. Ширината им може да бъде до дванадесет микрометра. Те могат да достигнат до 40 микрометра дължина. Епидермофитонният флокусум не образува микроконидии. Често се наблюдават интеркалярни терминални хламидоспори.
Възникване, разпространение и свойства
Гъбичките от вида Epidermophyton floccosum имат своя оптимален растеж при температури от около 28 градуса по Целзий, но могат да растат и в среда от 37 градуса по Целзий. Постоянно топлото човешко тяло е подходяща среда за растеж.
За разлика от много други дерматофити, видът Epidermophyton floccosum не атакува косата при никакви обстоятелства. Бактериалните видове растат умерено бързо на глюкозен агар Sabouraud и Mycosel агар и първоначално изглежда бял. Талусът придобива характерния си маслиненозелен цвят до дни. Освен това има лилави и розови цветни вариации.
Плоските колонии обикновено имат централна кота, която има форма на бутон. Радиалните бразди или гънки характеризират изолата. Колония от Epidermophyton floccosum може да нарасне до 25 милиметра в рамките на само седмица. След около три седмици, в колониите се образуват бели, като памук въздушни мицели.
С възрастта гъбата става плеоморфна и се състои от бял и стерилен мицел, подобен на памучна вата. Мицелът е цялата хифа на гъбичка или бактерия. Гъбичките от типа Epidermophyton floccosum са дерматофити и имат ензима кератиназа. За разлика от други дерматофити, те разграждат кератина за целите на растежа.
Видът на гъбата се предава от човек на човек. В повечето случаи предаването не се осъществява директно, а се осъществява чрез бани, душове, кърпи, обувки или други дрехи, като бельо. При хората гъбите най-често колонизират слабините или краката. Колонизацията обаче е възможна и по лицето, шията, гърба, корема, ръцете, гърбовете на ръцете, дланите и разстоянията между пръстите. В допълнение, гъбичките се чувстват добре на ходилата на човешките крака, в пространствата между пръстите на краката и в областта на ноктите.
За инфекция с епидермофитон флокумус, освен директно и косвено предаване от човек на човек, е възможно и предаване чрез контакт със заразени животни. Освен това гъбата може да мигрира от почвата към човешкия гостоприемник. Инфекцията с Epidermophyton floccosum винаги е патогенна за хората и води например до микоза на кожата под формата на червени и люспести ефлоресценции, които се разпространяват в периферията. Онихомикозите (гъбички по ноктите) са микозите на ноктите, свързани с патогена, които правят ноктите чупливи и кафеникави.
Болести и неразположения
Дерматофитозата е терминът, използван за описание на всички кожни заболявания, които са причинени от нишковидни гъбички по смисъла на дерматофитите. Гъбичният вид Epidermophyton floccosum също причинява дерматофитози. Обикновено заболяването засяга само повърхностните слоеве на кожата. Дермата или субкутисът рядко се колонизира. Заболяването е известно още като tinea и засяга не само кожни участъци, но и ноктите.
По принцип дерматофитозата може да засегне и косата. Това обаче не е така при инфекция с епидермофитон флокусум. Най-честият симптом на колонизация с Epidermophyton floccosum са червени пустули на кожата, които се разпространяват в пръстен до радиална форма.
Патогенът се открива в клиничната практика или чрез микроскопско изследване на кожните люспи и засегнатите части на ноктите, или чрез култура. Различни активни съставки се използват локално за лечение на пациенти. В допълнение към флуконазол и итраконазол, вориконазол се е утвърдил като активна съставка срещу всички дерматофити. В допълнение, тербинафин и триазоли са особено подходящи, ако заразата е тежка. Griseofulvin сега се използва само рядко за лечение на гъбични заболявания.
Гъбичката Epidermophyton floccosum е сравнително честа причина за дерматофитоза в Централна Европа. В сравнение с други дерматофити, инфекцията с него е четвъртата по честота. Откриването на патогени във всеки случай се счита за находка, която изисква терапия. Външното лечение на този патоген се извършва главно с помощта на противогъбични кремове и разтвори на гореспоменатите активни съставки. Ако ноктите са засегнати, лечението е системно. Антимикотиците под формата на таблетки и капсули са подходящи за системна терапия на заразяване с ноктите.
.jpg)
