Като Синусов ритъм се нарича нормочестота и редовен сърдечен ритъм на човека. Този ритъм се формира в синусовия възел.
Какво е синусов ритъм?
Синусовият ритъм е нормалният сърдечен ритъм. Броят на сърдечните удари в минута се нарича сърдечна честота или сърдечна честота. При хората сърдечната честота зависи от натоварването, възрастта и физическото състояние.
Докато синусовият ритъм при новороденото води до около 120 пулса в минута, човек на възраст 70 години има честота около 70 удара в минута. Физиологичният диапазон на честотата на сърдечния ритъм, а следователно и на синусовия ритъм при здрави хора е от 50 до 100 удара в минута в покой.
Синусовият ритъм се формира в синусовия възел в дясното предсърдие. Сърцето се състои от две камери и две предсърдия. Кръвта достига до дясното предсърдие от кръвообращението на тялото и от там тече в дясната камера. Дясната камера изхвърля кръвта в белодробното кръвообращение. След като се обогати с кислород, той постъпва в лявото предсърдие, а оттам в лявата камера.
Синусовият възел се намира в дясното предсърдие в областта на горната кава на вената. Тази област на устието на висшата кава на вената в дясното предсърдие се нарича синус венарум каварум. Терминът възел е подвеждащ. Синусовият възел не е видим или осезаем възел. По-скоро синусовият възел може да се открие електрически. Освен това има тънка разлика в тъканите към съседните клетки. Синусовият възел лежи близо до епикарда.
Местоположението и размерът на синусовия възел варират значително в зависимост от човека. Възелът може да бъде дълъг между 10 и 20 милиметра и широк между 2 и 3 милиметра. Синусовият възел се снабдява с кръв през клон на коронарните артерии. Има и обезпечение с други съдови клонове. Това гарантира, че кръвоснабдяването може да се поддържа, ако коронарната артерия (част от коронарните артерии) се блокира.
В сравнение с клетките на работещия миокард, клетките на синусите имат по-малко митохондрии и миофибрили. Следователно те са по-малко податливи на липса на кислород.
Функция и задача
Хистологично синусовият възел се състои от няколко специализирани сърдечни мускула. За разлика от другите мускулни и нервни клетки, те имат способността да спонтанно деполяризират. По време на деполяризацията мембранният потенциал върху клетъчната мембрана се намалява. В неизвестно състояние има потенциал за почивка. По време на спонтанната деполяризация се отварят каналите с натриеви йони с контролирани от напрежението клетки на синусите и се задейства потенциал за действие. При здрави хора това се случва между 50 и 100 пъти в минута. Поради увеличеното сърце, синусовият ритъм при атлетите за издръжливост често е по-малък от 40 вълнения в минута.
Възбуждането, възникнало в синусовия възел, достига до предсърдията чрез работещите мускули на сърцето. Електрическото възбуждане се провежда до AV възела чрез така наречените интернодални снопове. AV възелът лежи в триъгълника на Кох в дясното предсърдие. Подобно на синусовия възел, той се състои от специализирани клетки на сърдечния мускул. AV възелът продължава в снопа на Него. Пакетът от Него също е част от проводната система. Той лежи под AV възела в посока към върха на сърцето и се слива в бедрата на тавара. Върху върха на сърцето двата крака на тавара се разделят на влакната на Пуркинье. Те представляват последния път на системата за провеждане на възбуждане и са в пряк контакт с влакната на сърдечния мускул на работещите мускули.
Системата за провеждане на възбуждане е отговорна за свиването на отделните клетки на сърдечния мускул и по този начин за свиването на целия сърдечен мускул. Вълнението се разпространява надолу от синусовия възел. В резултат горната част на сърцето се свива минимално по-рано от долната. Това е необходимо за правилното изхвърляне на кръв.
Синусовият възел е свързан със симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, така че сърдечният изход винаги да е адаптиран към съответните изисквания. Симпатиковата нервна система развива положителен хронотропен ефект върху синусовия възел. Това означава, че синусовият ритъм е засилен. Парасимпатиковата нервна система, от друга страна, има отрицателен хронотропен ефект, синусовият ритъм намалява.
Болести и неразположения
От честота 100 в минута е налице така наречената синусова тахикардия. В повечето случаи това остава незабелязано. Такава синусова тахикардия е физиологична при деца, юноши, при стресови или стресови ситуации.
Съществуват обаче и множество основни заболявания, които са свързани със синусова тахикардия. Това включва например свръхактивната щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм). Сърцето бие по-бързо поради повишената метаболитна работа. Синусовата тахикардия се открива и при шок на кръвообращението, сърдечна недостатъчност, висока температура, анемия и оттегляне от интоксиканти.
Феохромоцитомът също е свързан с повишен синусов ритъм. Различните лекарства също могат да увеличат синусовия ритъм. Синусовата брадикардия, т.е. забавен синусов ритъм, е физиологичен по време на сън и при спортисти. От друга страна, причините за патологичната синусова брадикардия са увреждане на тъканите в синусовия възел, употребата на лекарства и повишен вагуален тонус.
Тъканта на синусовия възел може да се повреди от недостатъчно снабдяване с кислород при коронарна болест на сърцето (ИБС). Инфекциите, които водят до миокардит, също могат да повредят синусовия възел. Същото важи и за автоимунните процеси. Други причини за синусова брадикардия са хипотиреоидизъм (хипотиреоидизъм), хипотермия (хипотермия), отравяне, повишено вътречерепно налягане и брадикардизиращи (понижаващи сърдечната честота) лекарства.
Неизправност на синусовия възел също може да доведе до синдром на болния синус. Терминът болен синусов синдром обхваща различни аритмии, които всички произхождат от синусовия възел. Основните симптоми на синдрома на болния синус са учестено сърцебиене и бавен пулс.
