След въвеждането на Закона за психотерапевтите от 1999 г. се предвижда обучение, области на дейност и разрешителни Психотерапевтите прецизно регулиран. Докато на професионални групи като психолози, психиатри и лекари с допълнително обучение е разрешено да извършват психотерапия, само хората, които отговарят на много специфични критерии, могат да се наричат психотерапевти.
Какво е психотерапевт?
Психотерапевтите са позволени да провеждат лечебна психотерапия. Това е защитен термин, запазен за хора, завършили висше образование по медицина, психология или психиатрия и завършили няколко години допълнително обучение.
В края на обучението си и след като издържат всички изпити, бъдещите психотерапевти получават своето държавно одобрение. Ако искате да работите като психотерапевт за деца и младежи, можете също да изучавате социална работа, педагогика или музикална терапия. Допълнителното обучение се фокусира върху специфичен терапевтичен метод.
Натуропатите с подходящо допълнително обучение също имат право да практикуват психотерапия, но те трябва да се наричат „Натуропати за психотерапия“; те нямат право на обозначението „Психотерапевт“.
лечение
Психотерапевтите работа в клиники, болници, собствена практика, различни консултативни центрове, преподаване и изследвания. Психотерапията обикновено се използва при психични заболявания. Алтернативни термини са психични разстройства или психични заболявания.
За да се квалифицира като психотерапия, трябва да има симптоми "със стойност на заболяването", например депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства, шизофрения или проблеми със зависимостта. Психотерапевтите са в търсенето, когато тежкият психологически и психосоматичен стрес е причинен от проблеми в брака, работата, нарушени взаимоотношения родител-дете или непреработени травматични преживявания.
Често преходът между психично заболяване като депресивно настроение и "нормалните" емоции като дълбока тъга е течен. Един критерий за определяне на психично заболяване е, че симптомите продължават за дълъг период от време или продължават да се връщат.
Ако няма оплаквания със стойност на заболяването, дейността на психотерапевта не се отчита като терапия, а само като съвет. Здравноосигурителните дружества покриват само разходите за свързана с болестта психотерапия.
Методи за диагностика и изследване
психотерапия може да се направи в индивидуални или групови сесии. Психотерапевтът използва пет до осем сесии, за да изясни клиничната картина. За поставяне на диагноза се използват предимно обширни интервюта с пациенти и психологически тестове. Членове на семейството и съпрузи също могат да бъдат интервюирани.
Освен това трябва да бъде представен медицински доклад, който изключва физическо заболяване и показва точно какви лекарства приема пациентът. Това е последвано от краткосрочна терапия с до 25 часа терапия или продължителна терапия. Последните могат да имат максимална продължителност от 45 до 240 часа, в зависимост от заболяването и вида на използваната терапия.
Здравноосигурителните компании поддържат три често срещани форми на психотерапия: Поведенческата терапия има за цел „да помогне на хората да си помогнат сами“. Пациентът трябва да се научи на методите да може да живее по-добре при определени ситуации или общо разстройство в бъдеще. Например се анализират стимули, които предизвикват определени реакции и се обучават нови поведения.
Най- Психотерапия, базирана на дълбочина психология се фокусира повече върху изследванията на първопричините. Терапевтът се опитва да свърже настоящите разстройства с травматични детски преживявания или безсъзнателни разстройства. Намирането на причините трябва да облекчи симптомите.
Третата основна форма на лечение е това аналитична психотерапия, Това е дългосрочна терапия, която е неограничена във времето и се занимава основно с детството и юношеството на пациента. Отбранителните механизми и управлението на страха са важен фокус.
Можете да намерите лекарствата си тук
➔ Лекарства за успокояване и укрепване на нервитеНа какво трябва да обърне внимание пациентът?
При избора на Психотерапевтите Първият въпрос, който възниква, е дали приемането на лекарства е желателно или необходимо. На медицински психотерапевт, т.е. завършил медицина, е разрешено да провежда психотерапия и да предписва лекарства.
На психологически психотерапевт не е позволено да предписва лекарства, но също така ще препоръча посещение при психиатър и да работи в тясно сътрудничество с него, ако прецени, че прилагането на лекарства в допълнение към психотерапията е полезно.
Освен това възниква въпросът дали е необходимо сътрудничество с психотерапевт или алтернативен практикуващ психотерапия. Психотерапевтите обикновено са добре обучени поради строги правила, понякога има големи различия в обучението сред алтернативни практикуващи. Те обаче могат много добре да се специализират в определени терапевтични процедури.
Други важни въпроси са: Кой метод на терапия изглежда най-привлекателният и най-полезен? Желателна ли е индивидуална или групова терапия? Кои лечения плаща здравноосигурителното дружество? Медицинските психотерапевти обикновено имат по-научно-биологичен начин на работа, психологическите психотерапевти обикновено работят повече върху психиката. В крайна сметка едно преди всичко трябва да бъде правилно: химията и връзката на доверие между пациент и терапевт.
