носкапин

Лекарството носкапин се получава от опиумния мак. Използва се за облекчаване на желанието за кашлица.

Какво е носкапин?

Активното вещество носкапин се получава от опиумния мак. Използва се за облекчаване на желанието за кашлица.

Носкапинът е антитусивно средство. Това означава, че активната съставка се използва за лечение на кашлица. Алкалоидът носкапин се получава от опиумния мак (Papaver somniferum), който принадлежи към семейство макови (Papaveraceae) и от който може да се произвежда и опиум.

Носкапинът вече е бил известен като опиев екстракт на френския фармацевт и химик Антоан Бауме (1728-1804). През 1817 г. неговият сънародник Пиер-Жан Робике (1780-1840 г.) успява да изолира активната съставка от опиума. От химическа гледна точка, веществото е метокси производно на алкалоида хидрастин. В Германия носкапин се предлага като монопрепарат под името Capval®.

Фармакологичен ефект

Носкапинът е един от противокашлевите средства, наричан още супресанти за кашлица. Противокашлевите имат способността да инхибират кашличния център, който се намира в мозъчния ствол. Същото се отнася и за чувствителните рецептори в белите дробове. Използването на противокашлеви средства като носкапин обаче има смисъл само ако става въпрос за суха кашлица без отделяне на слуз. Тъй като чрез инхибиране на центъра за кашлица, слузът не може да се кашля, което при определени обстоятелства може да влоши инфекцията.

Носкапинът действа само периферно. Материята има бронходилататорно и дишащо стимулиращо действие. Тъй като носкапинът няма болкоуспокояващи свойства, той не принадлежи към групата на опиатите. Освен това не се задействат еуфорични ефекти, така че да няма потенциал за пристрастяване.

Поради периферните си свойства, носкапин не може нито да потисне дишането, нито да има успокояващ ефект. Друго предимство на продукта е, че не се появяват страничните ефекти от запека, които често са свързани с употребата на опиоиди.

Според последните проучвания, носкапинът също има предимството да инхибира ензима CYP2C9, което означава, че агентът има противотуморни ефекти.

Плазменият полуживот на носкапин е между 2,6 и 4,5 часа. Това води до индивидуално променлива бионаличност, която е около 30 процента.

Медицинско приложение и употреба

Носкапин се използва за лечение на непродуктивна нощна раздразнителна кашлица. Това означава кашлица без храчки. Кашлицата не е независимо заболяване, но се причинява от определени причини. Това може да бъде остър или хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или магарешка кашлица (коклюш). Понякога анатомичните промени или тумори също са отговорни за развитието на суха кашлица.

Носкапинът също се счита за полезен, ако кашлицата причинява значителен стрес върху сърцето и кръвообращението. Това включва например риска, че аневризма заплашва да се спука поради силната кашлица. Носкапин се приема перорално под формата на таблетки с покритие или сок. Обичайната доза за деца на възраст от 6 до 12 години е три обвити таблетки на ден, докато деца над 12 години и възрастни приемат две таблетки с обвити три пъти на ден. За бебета над шест месеца и малки деца до пет години има други лекарствени форми, като сок или капки, които са по-подходящи за тях.

Таблетките, покрити с носкапин, обикновено съдържат 25 милиграма носкапин всяка. Сокът съдържа 25 милиграма носкапин в 5 грама. При възрастни кашлицата се спира с доза от 50 до 100 милиграма носкапин. Колко дълго трябва да се приема антитусивът, зависи от хода на заболяването.

Тъй като носкапинът подлежи на рецепта в Германия, лекарството може да бъде получено в тази страна само при представяне на рецепта в аптеката.

Можете да намерите лекарствата си тук

➔ Лекарства срещу кашлица и настинки

Рискове и странични ефекти

Нежелани странични ефекти рядко се наблюдават при прием на носкапин. Най-честите симптоми са сънливост и главоболие. В някои случаи може да се появи сърбеж, кожни реакции и виене на свят. Отокът на Quincke се среща рядко в областта на лицето и шията, което се забелязва като подуване. Други възможни странични ефекти са болка в горната част на корема, задух и усещане за потискане. Ако дозата носкапин е твърде висока, съществува риск от припадъци.

Приемът на носкапин трябва да се избягва, ако пациентът е свръхчувствителен към лекарството. Същото се отнася и за алергия към компоненти на антитусивното средство като метил хидроксибензоат. Приложението на носкапин няма смисъл, ако има изразено образуване на слуз. Това не позволява на активната съставка да кашля слузта. Носкапинът не е подходящ за деца, които са по-малки от шест месеца.

Трябва също да се въздържате от приема на носкапин през първия триместър на бременността. Възможен спонтанен аборт чрез антитусивно средство не може ясно да се изключи. От друга страна, няма опасения относно прилагането на средствата за потискане на кашлицата по време на кърмене, тъй като само малки количества преминават в кърмата, така че бебето да не е изложен на риск.

Пациентът трябва да се въздържа от шофиране на автомобили или други моторни превозни средства след приема на носкапин. Същото се отнася и за работата на сложни машини или електрически инструменти, тъй като агентът може да повлияе негативно върху способността за реакция.

Освен това са възможни взаимодействия между носкапин и други лекарства. Ето защо е препоръчително да не се прилага антитусив заедно с отхрачващи препарати, тъй като в противен случай съществува риск от натрупване на секреция. Също така няма смисъл да го давате заедно с опиоиди, хапчета за сън, невролептици, антидепресанти, успокоителни и алкохол.