Най- Хипофизната жлеза, на немски Хипофизната жлеза, е хормонална жлеза с големина на лешниково ядро, разположено в средата на черепа на нивото на носа и ушите. Тя работи в тясно сътрудничество с хипоталамуса и подобно на интерфейс между мозъка и физическите процеси, контролира отделянето на жизненоважни хормони, които, наред с други неща, Оказват влияние върху метаболизма, растежа и възпроизводството.
Какво е хипофизата?
Името хипофиза произлиза от древногръцкия термин хипофиза и буквално означава: долното / долу прикрепеното растение. Това описва доста добре позицията им. Защото хипофизата "виси" под мозъка. Хипофизната жлеза, на латински glandula pituitaria, е от изключително централно значение за хормоналния баланс и за неговия централен контрол.
Той е висок само около 1 см и един грам "тежък", толкова по-голямо е неговото влияние върху ендокринната система (хормоналната система) на тялото. Заедно с хипоталамуса, с който той е свързан и образува функционална единица, той играе важна роля за отделянето на голямо разнообразие от хормони. В допълнение, хипофизната жлеза е единствената част в мозъка, където кръвно-мозъчната бариера може да бъде заобиколена.
Това е защита на централната нервна система срещу вещества, които не могат да проникнат в мозъчната материя: Като бариера, която е само частично пропусклива, кръвно-мозъчната бариера регулира селективния обмен на вещества. Това позволява хормоните, които се образуват в мозъка или в хипоталамуса, да излязат от мозъка през хипофизата в кръвта.
По този начин хипофизната жлеза (заедно с хипоталамуса) осигурява връзка между нервната и хормоналната системи на тялото и по този начин свързва и координира комуникационните системи в човешкото тяло.
Анатомия и структура
Хипофизната жлеза е разположена в основата на черепа, приблизително на нивото на очите и ушите. Той седи в така наречената кутия на хипофизата и виси като капка под хипоталамуса, към който е свързан от стеблото на хипофизата. Костната структура, в която е вградена хипофизата, е известна като турското седло.
Хипофизната жлеза заедно с хипоталамуса образува функционална единица, която свързва двете жизненоважни комуникационни системи в човешкото тяло: нервната система и хормоналната система се регулират от централния контролен блок на хормоналната система, хипоталамуса и хипоталамуса и свързаните с него хипоталамус. Това се състои от няколко части, които се различават не само функционално, но и по отношение на историята на развитието и по този начин хистологично (свързани с клетъчния тип):
Предният дял на хипофизата (известен още като аденохипофизата) е по-старата част от гледна точка на еволюцията и съдържа различни клетки, произвеждащи хормон. Задният лоб на хипофизата (наричан още неврохипофиза) се състои главно от процеси на нервните клетки, така наречените аксоми.
Там е и интерстициалният лоб. Докато предният дял на хипофизата възниква от торбичката на Rathke, продължение на така наречения покрив на фаринкса, задният дял на хипофизата, строго погледнато, принадлежи към диенцефалона. Голямата разлика е, че самата аденохипофиза, контролирана от хипоталамуса, произвежда хормони, докато неврохипофизата е отговорна единствено като орган за съхранение и освобождаване / секреция за хормоните с ефект окситоцин и ADH, генерирани в хипоталамуса.
Функция и задачи
По този начин хипофизната жлеза представлява един вид интерфейс и е уникална по своята функция. Тъй като това е единствената част в мозъка, която не е обект на кръвно-мозъчната бариера, тя също е от голямо значение: от него зависи освобождаването на хормоните на ефекта, образувани в аденохипофизата, но също и тези, произведени в хипоталамуса, в общия кръвен поток ,
Аденохипофизата или самата предна хипофиза произвежда голямо количество хормони. Прави се разграничение между хормони, които имат директен ефект върху техните целеви органи (т. Нар. Негландотропни хормони) и гландотропни хормони, които стимулират производството на хормони, произвеждащи хормон. Хормоните, които имат пряк ефект върху целевия орган, включват соматропин (STH за кратко, хормон на растежа) и пролактин (който, наред с други неща, регулира потока на млякото).
Втората група, гландотропните хормони, включва фоликулостимулиращия хормон (FSH за кратко) и лутеинизиращия хормон (LH), и двата от които принадлежат към „гонадотропните“ хормони, които влияят на половите жлези. В допълнение, предният дял на хипофизата образува други гландотропни (и "не-гонадотропни", т.е. не засягащи зародишните клетки) хормони като тироид-стимулиращия хормон (TSH за кратко; стимулира щитовидната жлеза) и адренокортикотропния хормон (ACTH за кратко).
Освен това в предния дял на хипофизата се произвеждат липотропин (LPH), бета-ендорфин и мет-енкефалин. В хипофизния лоб, т.е. се образуват меланоцит-стимулиращите хормони или меланотропините (MSH за кратко). Хипоталамусът контролира и регулира цялото производство на хормони на хипофизата с помощта на статини и либерини. В неврохипофизата (заден лоб на хипофизната жлеза), от друга страна, хормонът окситоцин, образуван в хипоталамуса, и антидиуретичният хормон (ADH за кратко) се съхраняват и освобождават.
Болести и неразположения
Заболяванията на хипофизната жлеза в никакъв случай не са рядкост.В зависимост от метода на изследване и възрастта патологичните промени в хипофизата могат да бъдат открити в около 10-25% от населението. Повечето от тях обаче нямат симптоми и не изискват никаква терапия.
За точна диагноза са необходими обширни хормонални и обикновено много сложни динамични тестови процедури, още повече, че много хормони също зависят от множество други фактори (като време на деня, стрес и др.). По принцип задната или предната част на хипофизата може да стане прекалено или неактивна, с нормална или нарушена хормонална функция. Особено хормон-продуциращите части на хипофизната жлеза могат да развият функционална недостатъчност или недостатъчна функция (хипофизна недостатъчност и панхипопитуитаризъм), но и префункция.
Последното обикновено е под формата на тумор, което води до излишък от хормони. При този така наречен аденом на хипофизата, напр. Повишена секреция на растежния хормон соматотропин, който физически се проявява като акромегалия: прекомерен растеж, особено на краката и ръцете. Последица от аденом на хипофизата и хипопитуитаризъм (т.е. свръхпродукция на хормони от хипофизната жлеза) също може да доведе до повишено производство на АКТХ и болестта на Кушинг.
Това показва масивни нарушения на водния баланс и типичната картина на силно образуване на оток по лицето и тялото. Въпреки това, не само преките физически ефекти на хормоналната свръхпродукция при аденом на хипофизата могат да доведат до сериозни заболявания. Това са само две възможни физически ефекти, тъй като хипофизата влияе на множество ендокринологични и органични процеси и по този начин други заболявания (като тези на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и др.) Са резултат от патологични промени в хипофизата.
Поради тази причина симптомите в хода на заболявания на хипофизата също са изключително различни и медицинско и диагностично предизвикателство. Уголемяването на хипофизата също може да се превърне в проблем с изместването на пространството. Натискът върху зрителните и лицевите нерви може да причини тежка парализа на очния мускул и дефекти на зрителното поле.
Тук има значителен риск от трайно увреждане, поради което туморът трябва да бъде отстранен хирургически, често през носа. В допълнение към обширните хормонални изследвания, по-нататъшното диференциално диагностично изясняване често може да се извърши и с помощта на образни методи (компютърна компютърна томография, магнитно-резонансна терапия и сцинтиграфия на соматостатинов рецептор).
.jpg)
