Aegopodium podagraria е латинското име за Giersch, растение от семейство umbelliferae. Многогодишното се бори като плевел от градинарите. Лечителите и готвачите ги оценяват като лечебни билки и диви зеленчуци.
Възникване и отглеждане на смлян бъз
Растението е родом от цяла Европа, с изключение на Иберийския полуостров. Може да се намери и в умерения климат на Азия и Северна Америка. Расте в градини, по живи плетове, в храсти, в паркове и във влажни гори, често по речни брегове и потоци. Гиерш предпочита почвите с достатъчно подземни води и азот, поради което е много често срещан в болотните райони. Многогодишното растение е високо до 90 сантиметра и цъфти между юни и август. Яйцевидните семена се развиват от цветята през есента.
Със своите подземни бегачи многогодишното се разпространява за много кратко време, покрива до три квадратни метра за година. Белите корени са леко отровни поради съставния си фалкариндиол. Поради подземните си издънки, той трудно може да бъде опитомен и затова е непопулярен при градинарите. Въпреки това, всеки, който се интересува от лечебната сила на растението и използването му в кухнята, винаги ще има достатъчно запаси, защото многогодишното се разпространява бързо. Тъй като преживява мека зима с листата си близо до земята, тя се счита за частично зимно зелена.
Ефект и приложение
Може да се предположи, че Aegopodium podagraria е била в менюто още в каменната ера. Най-ранните записи на земния старейшина могат да бъдат открити едва през Средновековието и Ренесанса. По това време се използва както като лечебно, така и хранително растение. Листата и натрошените корени на растението бяха поставени върху засегнатите части на тялото за седалищна болка, ревматизъм и подагра.
Дивите зеленчуци и салати, приготвени от смлян бъз, бяха популярни на полския кралски двор. Гиерш се отглежда като полезно растение в по-ранните манастирски и вилни градини. Хилдегард фон Бинген го ценеше заради качеството му, придаващо жизненост. Мляната трева съдържа много витамин С, четири пъти повече от лимон. Минерали като калий, магнезий, калций, манган, мед, цинк, каротин, силициев диоксид и желязо също се предлагат в по-големи количества.
Други съставки са етерични масла, хлорогенна киселина, изокерцитрин, полиини, фенол карбоксилни киселини, кумарини, флавонолови гликозиди, смола, хиперозид и кафеена киселина. Дори ако науката не е успяла да предостави доказателства за ефективността на наземния бъз и следователно растението вече не е включено в по-новите фармацевтични книги, то все пак се приема много сериозно като лекарствено растение поради неговите ефекти.
Неговите спазмолитични, детоксикиращи и прочистващи кръв свойства са безспорни. Сравнително високото съдържание на калий влияе на метаболитния процес в организма, отмива водата, без да натоварва електролизния баланс на организма. Поради значителното съдържание на минерали, морските риби имат алкален ефект, насърчават метаболизма и дезактивират организма.
Това укрепва съединителната тъкан. През Средновековието наземният бъз се използвал и срещу сърдечно-съдови проблеми. В народната медицина растението се използва днес под формата на чай, приготвен от сушени цветя и листа, външни превръзки, като добавка за вана, за салати и като зеленчуци. В хомеопатията прясно цъфтящите растения се обработват и използват срещу подагра и ревматизъм.
Значение за здравето, лечението и профилактиката
Дори ако медицината настрана от своя дехидратиращ ефект не доказва подземните води до някаква научна полза, тя все още играе важна роля в натуропатията. Списъкът с показания е доста обширен. Giersch помага срещу цистит, пречиства кръвта, дезактивира лимфата, стимулира дейността на бъбреците и решава храносмилателни проблеми. В случай на слънчево изгаряне и ухапване от насекоми, втритите листа, приложени директно върху зоната, бързо отшумяват възпалението и охлаждат кожата.
При подагра и ревматизъм се препоръчва комбинирано приложение отвътре и отвън. Пациентите се къпят във вара, приготвена от изсушени корени от прозявка. Салата, приготвена от листа от млад бъз, е най-ефективна, когато се яде прясно приготвена. Швейцарският билков свещеник Кюнцле, който в началото на 20 век се занимава интензивно със смляна трева, дори препоръчва прясна смляна трева като вложка за обувки при ревматизъм. За пречистване и детоксикация натуропатите препоръчват десетдневен пролетен лек със сок от подземни води, който се пресова от пресни издънки и се разрежда с минерална вода или мътеница.
Giersch може да се използва и въображаемо в кухнята. Младите светлозелени издънки имат вкус на смес от морков, магданоз и спанак и са подходящи за свежи салати. По-старите листа са по-интензивни и се комбинират с лук и чесън, за да образуват вкусен зеленчук. Билково масло, супи, сосове, гювечи и картофени ястия могат да бъдат рафинирани със смляна трева. Смесено с крема сирене или кварк, може да се направи здравословно намазване.
Тревните цветя също са годни за консумация и са по-сладки на вкус от останалата част от растението. Подходящи са за ароматизиране на билкови лимонади, оцет и олио. Стиловете и пъпките също имат страхотен вкус като зеленчуци. Листата и по-пикантните семена могат да бъдат изсушени, смлени на прах и да направят интересна подправка за супи и сосове.
