венички

Като венички са посткапилярните кръвоносни съдове, които се свързват директно с капилярното легло, в което се осъществява обменът на вещества между кръвта и околната тъкан. Те вече са видими с просто око и представляват началото на венозната съдова система, която транспортира кръвта обратно към сърцето. За разлика от по-големите вени, в които се отварят венулите, те не са оборудвани с венозни клапи.

Какво е мястото?

Кръвта, която се изпомпва от сърцето в големия кръвен поток (кръвообращение) и от малкия кръвен поток (белодробна циркулация) към целевата тъкан, тече в артериите, които продължават да се разклоняват. В прицелната тъкан кръвта преминава през тясната капилярна система, в която се осъществява обменът на вещества с околните тъканни клетки.

Венозната съдова система започва директно „зад” капилярната система. Вениумите с диаметър от 10 до 100 микрометра прилепват към капилярите и вече могат да се видят с просто око. При по-нататъшния ход венулите се обединяват и образуват вени, които от своя страна се вливат в по-големи вени - приблизително сравними с река, която поема в притоци. Посткапилярните венули се различават от вените не само по по-малкия им диаметър, но и липсват венозните клапи, които гарантират, че кръвта във вените се транспортира само в една посока, към сърцето.

Стените на венулите, непосредствено прилежащи към капилярите с диаметър от 10 до 30 микрометра, все още нямат ясно изразен слой от гладки мускулни клетки (tunica media). Характерните слоеве на гладкомускулните клетки се намират само в по-дебелите събирателни вени и в мускулните венули.

Анатомия и структура

Венчулите могат да бъдат разделени на три категории: посткапилярни венули (10 до 30 микрометра), събиране на венули (30 до 50 микрометра) и мускулни (50 до 100 микрометра), всяка с малко по-различни структури. Стените на тънките посткапиларни венули, подобно на стените на капилярите, са частично пропускливи.

Те все още предлагат способността да обменят вещества с тъканта, така да се каже, като „последна възможност” надолу по веригата. В лимфната тъкан (лимфни възли, сливици) посткапиларните венули се образуват като така наречените високо-ендотелни венули. Вътрешните им стени (ендотел) се състоят от специално оформени клетки, които в случай на необходим имунен отговор дават възможност на големите левкоцити да излязат в околната тъкан. Възможен е и обратният процес, навлизането на левкоцити, които се образуват в лимфните фоликули. И двата процеса са известни като лимфо- или левко-диапедеза.

Частта от венулите, чийто епител съдържа малко или никакви гладко мускулни клетки, не може активно да се свие или да се отпусне. Следователно те са затворени от разширения на перицитите. Това са клетки на съединителната тъкан, чиито разширения имат способността да свиват и релаксират. Липсващата активна част от местата за договаряне и отпускане до голяма степен е поета от перицитите.

Функция и задачи

Основната задача на венулите е да абсорбират кръвта, след като тя е преминала през капилярите, и да я оттичат във вените. В случай на голямата кръвоносна система, венозната кръв е с ниско съдържание на кислород и обогатена с продукти на разграждане от метаболизма на организма. Продуктите на метаболизма се екскретират или допълнително се метаболизират в черния дроб и бъбреците. В случай на малкото тяло или белодробна циркулация кръвта в капилярите се обогатява с кислород от алвеолите и се намалява съдържанието на въглероден диоксид. Въглеродният диоксид, отделящ се в алвеолите, се издишва с въздуха.

В допълнение към основната задача за иницииране на връщането на кръвта към сърцето, вендулите, непосредствено прилежащи към капилярите, поемат и част от обмена на вещества с околната тъкан. По този начин допълнителната функция на венулите леко се припокрива с функцията на капилярите. В специализирана лимфна тъкан като лимфни възли и сливици (сливици), посткапиларните венули изпълняват специална задача. Техният епител е предназначен да поема например левкоцити, които са се образували в близките лимфни фоликули, в лумена им или да отделят левкоцити в тъканта.

В определени тъкани, като носната лигавица, венулите образуват мрежа, която е свързана една с друга. Ако последващите вени се свиват и кръвотокът се забави, това може да доведе до реално задръстване на кръвта в мрежата на венули. След това носната лигавица може да набъбне толкова много, че носът да се „затвори“ и дишането през носа вече да не е възможно.

заболявания

Обменът на вещества между тъкан и кръв, който се осъществява в капилярите и посткапиларните венули, е от огромно значение за снабдяването на клетките с необходимата енергия и вещества.

Значението на изхвърлянето, въвеждането на продукти от разграждането в кръвта, така че „отпадните материали“ да могат да бъдат изхвърляни в специални органи в околната среда или да се метаболизират, също е важно. Заболяванията и оплакванията, които са свързани с ограничен обмен на вещества, се основават най-вече на промяна в стените на микросъдовете (артериоли, капиляри, венули). Поради предишни заболявания като диабет, високо кръвно налягане и хроничен стрес, както и поради липса на упражнения и тютюнопушене, в стените на микросъдовете могат да се образуват отлагания, които нарушават циркулацията на кръвта и затрудняват обмена на вещества.

В резултат клетките остаряват преждевременно. Оплакванията и симптомите като проблеми с паметта и концентрацията, шум в ушите или добре познатата „периодична клаудикация“ при тежки пушачи са типични странични ефекти. До каква степен високите стойности на холестерола, особено високият дял на LDL в общата фракция на холестерола, могат да бъдат причина за появата на плаки в кръвоносните съдове, е поставен под въпрос критично от експерти в продължение на няколко години.