Най- Трансцитозата е вид транспорт на вещества, при който определено вещество се абсорбира в клетката чрез ендоцитоза и се освобождава обратно в извънклетъчното пространство чрез екзоцитоза. Трансцитозата е контролирана от рецепторите и протича главно в епитела на червата, на кръвно-мозъчната бариера и в плацентата. Последиците от нарушение на трансцитозата зависят от местоположението.
Какво е трансцитоза?
Зоната зад биомембрана е до голяма степен контролирана зона, която предпазва отвътре отвън и дава възможност на клетката например да се изгради и по-късно да поддържа своята клетъчна среда. Тази специфична среда е жизненоважна за клетките, защото дава възможност за основните им функционални процеси.
Двойният слой на биологична мембрана се състои от фосфолипиди и следователно може да се предава само от газове и малки, незаредени молекули. Йони и други вещества с биологична ефективност не могат лесно да преминат през този слой. Поради своята хидрофилна природа те се задържат от липидния двуслоен на биомембраната като бариера.
Поради тази причина са необходими транспортни механизми, които контрабандират определени йони в определени клетки. Такива механизми съответстват на механизмите на мембранен транспорт, който транспортира вещества през биологична мембрана. Мембранният транспорт може да съответства на трансмембранен транспорт в смисъл на дифузионен, активен или пасивен транспорт.
В допълнение към трансмембранния транспорт, в човешкото тяло се извършват така наречените транспортиращи мембрани материали. Има три вида от тези мембранно изместващи транспорти. В допълнение към ендоцитозата и екзоцитозата, трансцитозата е един от тях. В медицината трансцитозата означава транспорт на вещества с помощта на рецептори. Веществата се транспортират през клетките с помощта на рецептори.
Функция и задача
Трансцитозата също се нарича Cytopempsis обозначен. Това е транспорт на вещества с помощта на рецептори. Повечето от рецепторите на човешкото тяло са клетъчни рецептори, които съответстват най-вече на протеини. Някои от тях са под формата на мембранни рецептори в рамките на клетъчната мембрана, например опиоидните рецептори. Ядрените рецептори са разположени в цитозола или ядрото на клетката, като стероидните рецептори, например.
Всички рецептори в човешкото тяло имат специфично приспособяване за определени молекули. Пригодността може да бъде съобразена с лиганди или по-големи части от молекулата. Свързването на веществата с рецепторите работи според принципа на приспособяване: само определени вещества отговарят на определени рецептори.
Транспортният процес на трансцитоза използва структурата и специфичната функция на рецепторите. Материал извън специфична биомембрана или клетка може да бъде транспортиран през съответната клетка, като се използва транспорт, зависим от рецептора. По този начин принципите на ендоцитозата и екзоцитозата се срещат при трансцитозата.
При ендоцитозата неклетъчните материали се нахлуват и свиват в клетката, тъй като определени части от клетъчната мембрана се обръщат навън. Екзоцитозата от своя страна премахва вещества от клетката. И двата принципа са от значение за трансцитозата, доколкото веществото първо трябва да влезе в клетката при този вид транспорт на вещества, за да излезе отново от другата страна.
Както при ендоцитозата, везикулите се образуват по време на усвояването на вещества по време на трансцитоза. Подобно на процесите на екзоцитоза, везикулите със съдържащото се вещество се освобождават отново навън по време на трансцитозата. При трансцитоза този външен транспорт съответства на везикулите, които се предават в съседната клетка или в извънклетъчното пространство. Нищо не се променя в съдържанието и състава на транспортираните вещества.
Трансцитозата се осъществява главно от епителните клетки на съдовете и клетките на чревния епител. Друг транспорт на вещества не е възможен в тези случаи поради тесните кръстовища в пространствата между клетките. Трансцитозните рецептори са например мембранно свързаните Fc рецептори, които са разположени в плацентата. Такива рецептори присъстват и върху апикалния чревен епител на детето, където транспортират майчиния IgG до плода чрез трансцитоза. Освен това, на кръвно-мозъчната бариера се извършва рецепторно-медиирана трансцитоза.
По време на трансцитозата рецепторът разпознава въпросното вещество и го пренася в клетката чрез ендоцитоза. Преминаването през клетката се осъществява във везикул, който отново се отделя от другата страна на клетката чрез екзоцитоза.
Болести и неразположения
Ако процесите на трансцитоза са нарушени, това може да има сериозни последици за здравето, тъй като това означава, че многобройните вещества вече не достигат мястото си на употреба. Разстройството на трансцитозата по време на бременност, например, е особено фатално. Преминаването на майчините антитела в ембриона е свързано със защита на гнездото. Това е естествена защита на новородените срещу инфекциозни заболявания в контекста на пасивната имунизация.
В последните седмици на бременността IgG антителата на майката преминават през плацентата чрез трансцитоза и достигат до детето. След раждането новороденото има основна защита срещу много патогени. През първите няколко седмици след раждането тази защита е единствената налична, тъй като детето все още не произвежда свои собствени антитела. След около три месеца започва самостоятелното производство на прехвърлените антитела.
Ако не се прехвърлят антитела от майката към детето като част от нарушена трансцитоза, няма защита на гнездото след раждането. Новороденото е чувствително податливо на инфекциозни заболявания и дори може да се наложи да се грижи за него като стационар.
Нарушенията в трансцитозата на кръвно-мозъчната бариера също са фатални. В мозъка липсват важни вещества при такива разстройства. Тъй като мозъкът е център за контрол на всички процеси в тялото, последиците могат да бъдат съответно тежки.
.jpg)
