Стимул на щитовидната жлеза е хормон, който се произвежда в хипофизата и заедно с други хормони регулира щитовидната жлеза. Засега медицината не знае много за щитовидната жлеза, тъй като изследователите не са я открили до 2002 г. Оказва се обаче, че косвено влияе върху образуването на костите и по друг начин действа по подобен начин на тиротропина.
Какво е щитовиден стимулант?
Тиреоидният стимулин е пептиден хормон. Той има посредническа функция и стимулира щитовидната жлеза да произвежда хормоните си. Тиреостимулинът е известен в медицината едва от 2002 г. Отделните му компоненти вече са били известни преди това.
Тиреоидният стимулант е структурно подобен на хормона тиротропин (TSH или THS1) и изглежда използва същите рецептори. Двете вещества предават сигнала на щитовидната жлеза, за да произвеждат и отделят хормони. Следователно медицината познава и тиреостимулин по съкращението си THS2, Тиростимулинът и тиротропинът са така наречените пептидни хормони. Биология разбира, че това е специфична група хормони, които се състоят от протеинов компонент и мастен компонент. Аминокиселините на протеините са свързани с помощта на пептидни връзки - оттук идва и името пептидния хормон. Те действат като пратеници в човешкото тяло.
Функция, ефект и задачи
Тиреостимулинът се състои от два градивни елемента, всеки от които протича под формата на верига: алфа веригата (A2) и бета веригата (B5). Според точното им предназначение лекарството нарича също веригите GPA2 (след "гликопротеинов хормон субединица алфа") и GPB5 (след "бета на субединица на гликопротеинов хормон"). Тиреоидният стимулин не е познат на науката от много време. Едва през 2002 г. изследователска група, ръководена от Накабаяши, открива хормона. Поради тази причина има само няколко надеждни данни за образуването и спектъра на активност на тиреоидния стимулин.
Тиреостимулинът участва в регулацията на щитовидната жлеза, която може да бъде открита в човешкото гърло. Медицината също го нарича Glandula thyroidea. Той произвежда хормоните на щитовидната жлеза L-трийодтиронин (T3) и L-тироксин (T4), които от своя страна влияят на много процеси в организма. Хормоните на щитовидната жлеза участват в контрола на мастния, въглехидратния и протеиновия метаболизъм, както и регулирането на топлината и кислорода. В допълнение, Т3 и Т4 влияят върху активността на невроните и мускулните клетки.
Поради това недостигът на хормони на щитовидната жлеза често води до умора, слабост, сънливост, понижена работа, проблеми с концентрацията, намалена скорост на метаболизма и наддаване на тегло. Повишените нива на щитовидната жлеза, от друга страна, причиняват хиперактивност, будност, безсъние, повишена метаболитна скорост и загуба на тегло.
Образование, възникване, свойства и оптимални стойности
Тиреоидният стимулант се намира в предната хипофизна жлеза, където се синтезира от човешкото тяло. Предната хипофизна жлеза е структурна единица в мозъка, която принадлежи към хипофизата (хипофизната жлеза). В допълнение към тиреоидния стимулин, предната хипофиза произвежда и други хормони, включително фоликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и пролактин.
Клетките съдържат информацията, необходима за синтезиране на тиреоиден стимулин под формата на дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Рибозомата, специализиран ензим, използва копие на ДНК, за да я превърне постепенно във верига от аминокиселини. Тъй като този процес е подобен на превода, биологията говори и за превод. Аминокиселините са молекули, които се различават един от друг по специфичния си остатък и по друг начин имат една и съща структура. Много аминокиселини заедно образуват полипептидна верига и в крайна сметка протеин. Двата градивни елемента на тиреоидния стимулин също се състоят от такива вериги.
Тиреоидният стимулант и тиротропин не само стимулират щитовидната жлеза да отделя хормони на щитовидната жлеза, но също така гарантират, че тялото не отделя твърде много хормони на щитовидната жлеза и тя остава в нормалните граници. Здравите хора конвертират около 30 µgT3 и около 80 µg T4 на ден. Кръвната картина може да покаже дали щитовидната жлеза работи добре.
Болести и разстройства
Все още има малко окончателни знания за тиреоидния стимул. Преди всичко ефектът на тироидния стимулин върху щитовидната жлеза изглежда сигурен. В експерименти с животни учените също успяха да докажат възможна връзка между стимуланта на щитовидната жлеза и отклоненията в костите на черепа.
Начинът, по който щитовидната жлеза стимулира костите, все още не е ясен. Група изследователи, ръководени от Баселт, показаха, че пептидният хормон има само косвено влияние върху образуването на костите. Последиците от тази връзка също са все още неясни. Тъй като тиреостимулинът, подобно на тиротропина, може да се свърже с DBS рецептори в щитовидната жлеза, той може също да играе роля при заболявания на щитовидната жлеза. Причините за заболявания в този орган могат да бъдат открити в самата щитовидна жлеза или в нарушаване на хормоните, които контролират щитовидната жлеза.
Пример за нарушение на DBS рецепторите е болестта на Грейвс. Това е автоимунно заболяване, което не трябва да бъде през целия живот. Тялото погрешно произвежда антитела срещу DBS рецептори. В резултат на това се проявява характерната триада на болестта на Грейвс. Щитовидната жлеза се разширява и в крайна сметка образува гуша (гуша) без лечение.
Очната ябълка стърчи от окото и може да направи невъзможно затварянето на клепачите. Медицината нарича тази клинична картина екзофталм или екзофталмия. В зависимост от тежестта на заболяването може да бъде засегнато само едно око или да изпъкнат и двете очни ябълки. Третият основен симптом на болестта на Грейвс се проявява като ускорен пулс. Състезателното сърце се характеризира с честота над 100 удара в минута (тахикардия).
В допълнение, мутация в гените, кодиращи стимуланта на щитовидната жлеза, може да попречи на синтеза на тиреоиден стимулин. В резултат на това могат да се проявят различни дисфункции на щитовидната жлеза.
.jpg)
