Тиабендазон е активна съставка с широк спектър на приложение. Принадлежи към групата на активните съставки на бензимидазол и се използва както като фунгицид, така и като антихелминтик (противогърбично средство).
Какво е тиабендазол?
Тиабендазон идва като бял прах без мирис и вкус. Той е лесно разтворим във вода и умерено в алкохол. Основната му химична структура се получава от бензимидазол. Бензимидазол се получава чрез сливане на бензен с имидазол и се използва като изходен материал за синтеза на бензимидазолови производни.
Тиабендазол е производно на бензимидазол. Това беше включено в списъка на хранителните добавки, тъй като се използва като консервант за лечение на корите на цитрусови плодове и банани, за да се предотврати появата на мухъл.
Той обаче трябваше да бъде премахнат от този списък и да бъде посочен като фунгицид, въпреки че употребата му в това отношение не се е променила. Във фармакологията тиабендазолът се използва като противогъбично средство за борба с заразяването с червеи.
Фармакологичен ефект
Информацията за фармакологичните ефекти върху човешкото тяло е отчасти противоречива. Според Федералния институт за защита на здравето на потребителите и ветеринарна медицина, токсичността на Тиабендазон ниска.
Канцерогенен ефект е открит при експерименти с животни. При хората обаче не трябва да има данни за канцерогенни, мутагенни или токсични ефекти за репродукцията. Във всеки случай тиабендазолът се абсорбира бързо при поглъщане и се метаболизира напълно в рамките на 24 часа, като продуктите на разпадане се екскретират с урината.
Дължи ефекта си като противогърчово средство и фунгицид на нарушаването на клетъчния растеж чрез взаимодействието му с микротубулите на клетките, въпреки че точният механизъм на действие все още не е напълно изяснен. Двете различни области на приложение също трябва да бъдат отбелязани. Тиабендазол се използва като фунгицид в селското стопанство. Тук той действа като системен фунгицид за растението, превантивен и лечебен. Системно означава, че тиабендазолът се транспортира навсякъде по водната транспортна система на растенията и по този начин разгръща своя фунгициден ефект навсякъде в цялата система.
Тиабендазолът може както да предотврати растежа на гъбичките, така и да убие съществуващите гъбички. В човешкия или животинския организъм обаче тиабендазолът не се използва като антимикотик (убива гъбички).
Медицинско приложение и употреба
В медицината и ветеринарната медицина се използва Тиабендазон използва се главно като антихелминтик (противогърбично средство). Стронгилоидиазата е важна област на приложение. Стронгилоидиазата е зараза с джуджетата нишки червеи Strongyloides stercoralis.
Ходът на заболяването може да бъде много драматичен. Ларвите на паразита могат да достигнат до белите дробове през човешката кожа чрез кръвния поток. Оттам те пътуват през трахеята във фаринкса и след това влизат в червата чрез поглъщане. В допълнение към хроничния бронхит се проявяват храносмилателни проблеми.
Тежестта на заболяването зависи и от силата на имунната система. Явното заболяване може да се лекува добре с тиабендазол. Освен това тиабендазолът се използва за заразяване с кръгли червеи (нематоди), като трихиноза, токсокариаза при кучета и котки или други червеи. Действието на тиабендазол срещу глисти се основава на инхибирането на полимеризацията на тубулина на паразитите.
В допълнение, тиабендазолът оказва влияние върху Т-клетките на имунната система. Последиците от убийството на паразитите и произтичащите от това имунни реакции налагат постоянно последващи изследвания. Лечебният успех може да бъде документиран чрез тестове за кръв и изпражнения.
Рискове и странични ефекти
Тиабендазон бързо се разгражда в организма. Следователно има голям шанс дългосрочните ефекти от използването му да не настъпят. Ето защо Федералният институт за защита на здравето на потребителите и ветеринарна медицина приема, че токсичността на тиабендазол е ниска.
Това твърдение обаче противоречи на проучванията, които показват, че има канцерогенен потенциал. Използването на високи дози обаче може да доведе до задържан растеж, безплодие и увреждане на бъбреците. Окончателна оценка на токсичността на тиабендазол все още не е възможна въз основа на съвременните познания.
В някои случаи обаче могат да се наблюдават остри странични ефекти при използването му, като гадене, замаяност и умора. В редки случаи се наблюдават невротоксични ефекти като депресия, тревожност, сънливост, двойно виждане или дори психотични реакции.
.jpg)
