Най- Гълъбова скабиоза е ливадно цвете с нежен лилав разцвет, лечебното растение е широко разпространено в цяла Европа. Скабиозата на гълъбите се среща главно на така наречените бедни поляни и сухи тревни площи.
Възникване и култивиране на скабиозата на гълъбите
За лечебни цели се използват само листата, а не цветята. Те могат да се събират от късна пролет до началото на есента. Скебиозата на гълъбите е станала много рядко в някои области. Тя е защитена и затова не трябва да се събира в природата. Структурната промяна в селското стопанство и прекомерното торене, което често върви заедно с него, затрудняват естествено съществуващите запаси от това лекарствено растение.
Малките, нежни листа са най-подходящи за приготвяне на салати между април и юни. Листата за пликове се използват най-добре от пролетта до началото на есента. Освен суха трева, гълъбовата скабиоза често може да се открие и на крайпътни платна. Растението е многогодишно и може да достигне височина от 25 до 60 сантиметра. Горните листа са перисти, долните листа овално-ланцетни на вид. Под цветята стъблото на гълъбовата скабиоза има лека космат.
Типичните синьо-виолетови цветя се появяват от юни до октомври. Това са крайните глави на растението, а пределните цветя на гълъбовата скабиоза винаги са по-големи от тези във вътрешността на цветето. Семената се развиват от цветята през есента и се скриват върху бодливите плодови гроздове. Листата на стъблата почти не намаляват по размер към върха и са почти равномерно разпределени.
Ефект и приложение
Освен че е хранително растение за насекоми, скабиозата на гълъбите служи и като храна за хората, а също и като лечебно растение. От части от растението може да се приготви салата. Лечебното растение дължи името си на факта, че преди това е било използвано като ефективно средство срещу заразяване със сърбеж от акари при хора и животни. За да приготвите салата, прясно събраните листа просто се добавят към други видове салата. Салата обаче може да се приготви и изключително от листата на скабиозата на гълъбите.
Салата се счита за ароматна и вкусна и има общо укрепващо и засилващо метаболизма ефект. Листата също могат да бъдат изсушени. Възможно е да се направи чай от изсушените листа, но не често срещан поради доста горчивия, нежен вкус.
Листата на скабиозата на гълъбите също могат да се използват външно за лечебни цели. С хоросан може да се избие каша от свежите листа. В миналото такъв кокошарник се е използвал като дезинфектант за кожа срещу кожни паразити и най-вече за заразяване със сърбящи акари. Сърбежните акари умират надеждно в рамките на няколко часа след тънко разнасяне на пастата. Лечебните знания за ефекта срещу крастата до голяма степен бяха загубени.
Днес има и далеч по-ефективни химически средства срещу краста. Скабиозата на гълъбите също може да се култивира успешно в собствената ви градина. За да направите това, семената се засяват директно на желаното място през пролетта. За това трябва да бъде избрано слънчево място. Почвата трябва да е богата на вар, суха и глинеста. Не се изисква допълнително торене.
Значение за здравето, лечението и профилактиката
Значението на скабиозата на гълъбите за здравето, профилактиката и лечението до голяма степен е загубено днес. Независимо от това, полезните ефекти от заразяване с акарен акар са добре документирани и надеждни. Днес обаче скабиозата на гълъбите се среща главно като красиво декоративно растение пред градините. Там той е ценен от много видове насекоми като богат източник на нектар.
Основното значение за здравето се крие от една страна в общия стимулиращ метаболизма ефект, от друга страна в употребата срещу сърбящи акари. Лечебните съставки се съдържат в листата, но не и в цветята на растението. Въпреки това, всички части на растението, включително цветята, са нетоксични и могат да се консумират без колебание. Листата на скабиозата на гълъбите съдържат различни етерични масла, флавоноиди, минерали, скабиозиди, а също и витамини. Скабозидът и етеричните масла са отговорни предимно за антипаразитния ефект.
Останките от скабиозата на гълъбите са видими и през зимата, тъй като те също оцеляват над земята. За разлика от други ливадни растения, корените на гълъбовата скабиоза достигат до два метра дълбочина в земята. За да спрете разпространението му твърде много в градината или по нивата, може да е необходимо цялостно подрязване. Първата надеждна археологическа находка от скабиоза на гълъбите идва от 3 век в района около Ротвайл.
През 1562 г. Хиероним Хардер добавя лечебното и култивирано растение към хербарий. Междувременно чрез кръстосано размножаване са се появили няколко хибрида на гълъба-скабиоза, например „Синята пеперуда“ с дълбоки, чисто сини цветя. добавен към Червения списък на застрашените растителни видове. Продуктите, предлагани в аптеките, вече не съдържат растителни екстракти от скабиоза на гълъбите.
.jpg)
.jpg)
