Сулфанилуреи

Под термина Сулфанилуренен са обобщени различни лекарства, които се използват в терапията на захарен диабет. Сулфонилуреите се използват като любители на кръвната захар в борбата с болестта тип 2. Лекарствата постигат този профил чрез увеличаване на секрецията на инсулин. Следователно сулфонилуреите са антидиабетни средства.

Какво представляват сулфонилуреите?

Сулфонилуреите са важни антидиабетни лекарства, които се използват за борба със захарен диабет тип 2 (често наричана захарна болест на народния език). Употребата с тип 1 не е посочена. Лекарствата трябва да бъдат разграничени от групата на глинидите. Въпреки че те имат подобен механизъм на действие като сулфонилуреите, те имат значителни различия по отношение на техния профил на действие. Във фармакологията и химията сулфонилуреите могат да бъдат описани с емпиричната формула C 24 - H 3 - N 4 - O 5 - S.

Стандартната област на приложение на сулфонилуреите е регулирането на нивото на кръвната захар. Лекарствата влияят на съдържанието на инсулин след поглъщане, така че да се постигне съответно понижаване на кръвната захар.

Тъй като сулфонилуреите се приемат само перорално, те се считат за перорални антидиабетни средства. Те играят важна роля в терапията. Във Федерална република Германия и други страни от ЕС лекарствата са предмет на изисквания за фармация и рецепта. Може да се закупи само след лекарско предписание.

Фармакологичен ефект върху тялото и органите

Сулфонилуреите действат чрез стимулиране на калиевите канали в бета клетките на панкреаса, което увеличава тяхната активност. Това вълнение води до повишено производство на инсулин. Поради повишеното отделяне на инсулин, съдържанието на инсулин в кръвта се повишава, което води до забележимо понижаване на кръвната захар.

Сулфонилуреите се считат за блокери на калиевите канали поради ефекта им върху калиевия канал. Ефектите се постигат чрез имитиране на повишена концентрация на АТФ. Тъй като сулфонилуреята само увеличава собственото производство на инсулин в организма, терапията изисква функциониращ панкреас. Пациентът все още трябва да може да произвежда достатъчно количество инсулин.

Тъй като терминът сулфонилурея е събирателен термин, под който се обобщават различни активни съставки, има някои разлики между отделните вещества. Разликите обаче са ограничени до скоростта и продължителността на началото на действието.

Най-често срещаните сулфонилуреи включват лекарствата гликлазид, толбутамид, глимепирид, глибенкламид и глибонурид. Коя активна съставка се използва, се определя от индивидуалните характеристики на отделния случай.

Медицинско приложение и употреба за лечение и профилактика

Използването на сулфонилуреи се е доказало в хуманната медицина за лечение на захарен диабет тип 2. Първите препарати излизат на пазара още през 1956 година. Днес сулфонилуреите се използват главно в монопрепарати. Това са лекарства, които разчитат изключително или основно на една активна съставка. Възможна е обаче и комбинация с други активни съставки като метформин.

Предписанието се дава само за лечение на диабет тип 2. Все пак, предпоставката винаги е панкреасът да функционира правилно. В противен случай трябва да се прилагат други препарати.

Сулфонилуреите се приемат през устата под формата на филмирани таблетки. Различни препарати се предлагат на пазара в Европейския съюз. Всички сулфонилуреи подлежат на изисквания за фармация и рецепта поради риск от странични ефекти. Следователно покупка е разрешена само след издаване на рецепта в лицензирана аптека.

От съществено значение е да се обърне внимание на медицинските съвети при приемането му. По-специално, може да се наложи съгласуването на приема на препаратите с дневните хранения.

Рискове и странични ефекти

Сулфонилуреите не са без рискове и странични ефекти. Безопасността на употреба обаче е гарантирана, при условие че няма противопоказания. Такъв е случаят по време на бременност и кърмене, например. След това приемът трябва да спре. Същото се отнася и за пациенти с тежко увреждане на черния дроб или бъбреците. При захарен диабет тип 1 има и противопоказание поради липсата на ефективност.

Тъй като сулфонилуреите оказват влияние върху нивата на кръвната захар, трябва да се наблюдават взаимодействия с други лекарствени продукти. Лекуващият лекар трябва винаги да бъде информиран за всички приети препарати. Например, нежелани взаимодействия с орални контрацептиви или хормони на щитовидната жлеза са възможни. С тях има намалена ефективност.

Ефектите на сулфонилуреите могат да се увеличат и като се приемат бета блокери или инсулин. Освен това са възможни взаимодействия с тиазидни диуретици, МАО инхибитори, салицилати и сулфонамиди.

Освен това трябва да се наблюдават странични ефекти. Възможността за хипогликемия, причинена от инсулина, трябва да се посочи преди всичко тук. Вероятността за поява на този страничен ефект е по-голяма за вещества с по-голяма продължителност на действието, като глибенкламид, отколкото за вещества с кратка продължителност на действие, като толбутамид.

Други странични ефекти на сулфонилуреите включват непоносимост към алкохол, стомашно-чревни симптоми (гадене, повръщане, диария), общо неразположение и анемия.

В допълнение, лечението със сулфонилуреи обикновено води до наддаване на тегло около 2 кг.