Фиксиране на винта

Под Фиксиране на винта човек разбира завинтването и мостовете на счупени кости (счупвания) с чужд материал под формата на винтове. Използваните винтове за това са от хирургическа стомана, титан или подобни материали.

Какво е фиксиране на винтове?

Тази форма на остеосинтеза е често използван метод за вътрешна анатомична рефиксация на фрактури или фрактури (фрагменти). Предимството на този метод е, че обикновено трябва да се извърши само минимално инвазивна хирургична процедура. Освен това, при изместени фрактури (например глезенна става) има само лека загуба на повърхността на ставата.

Целта на винтовата връзка е да фиксира счупванията или фрагментите, докато не зараснат. Появи на оси и ставни несъответствия се коригират по време на рефиксация. Предимството пред нехирургичните (консервативни) методи на лечение е, че анатомията може да бъде възстановена прецизно и целенасочено. Счупената зона може да се практикува бързо, преместена и напълно натоварена в зависимост от симптомите. По този начин могат да се предотвратят ограничения на движението и мускулната атрофия. Движението намалява риска от тромбоза.

Функция, ефект и цели

Фиксирането на винтове се използва главно в хирургията и ортопедията, когато не е възможно консервативно лечение. Такъв е случаят, ако напр. е отворена фрактура. Процедурата се извършва под упойка. Това може да бъде плексусна анестезия, спинална анестезия или обща анестезия. Продължителността на такава операция зависи от степента на нараняване. След това престоят в болницата възлиза на няколко дни, при което по-късното отстраняване на материал може да се извърши и в амбулаторни условия.

Лечението на отворена фрактура с фиксиране на винта значително намалява риска от последващо възпаление на костите или меките тъкани. При фрактури на горната и долната част на краката е възможно консервативно лечение, но остеосинтезата има повече смисъл. Благодарение на вътрешната стабилизация засегнатият долен крайник е веднага стабилен след операцията. Това означава, че пациентът може да се движи и упражнява крайника свободно. След няколко дни упражнения кракът може да бъде напълно натоварен, в зависимост от състоянието на болката.

Ако има многократна травма, множествена фрактура или счупена фрактура, фрагментите на фрактурата се препозиционират и фиксират. По принцип счупванията с изместени фрагменти от счупване се лекуват с винтова остеосинтеза. Целта тук винаги е да се препозиционират и фиксират изместените фрагменти и да се възстановят всички ставни функции в тяхната анатомична ос.

Винтовата остеосинтеза не се използва само при фрактури, свързани с травма. Други области на приложение включват ортопедията. Нацелените нарязани кости се фиксират с помощта на тази процедура за подравняване в случай на аксиални несъответствия (напр. Колена или колена на крака).

Остеосинтезата се използва и при артродеза (сковаване на ставите), обща нестабилност или нестабилност след отстраняване на тумор. Но дори и при наранявания на меките тъкани, понякога се предпочита винтовата фиксация пред фиксирането на плочата. Оперативният процес е както следва: Веднага след като хирургът получи достъп до счупената област, фрагментите на фрактурата се подравняват един с друг в правилното положение. Когато става въпрос за действителното фиксиране на фрактурата, се прави разлика между кортикални винтове и анулиращи винтове. И двете са така наречените винтове за изоставане, които трябва да извадят точката на скъсване заедно.

Разликата е, че анулиращият костен винт има къс вал и се завинтва в областта на епифизата. Операционният лекар пробива кората на костта, така че отворен винт да се впише в дупката. В противоположния фрагмент е пробит по-малък отвор, в който се реже конец за винта със специален инструмент. Сега винтът се завинтва в дупките и костното парче с резбата се привлича към костното парче с простия отвор. Затягането на винта сигурно свързва фрагментите на счупване.

Кортекалният винт, от друга страна, се завинтва в областта на диафизата. В сравнение с анулиращия костен винт, този има дълъг вал и къса нишка в долния край. И тук хирургът пробива дупка в костта, в която влиза винтът. Това вече се завинтва, така че нишката да лежи зад линията на скъсване. Както при анулиращия костен винт, кортикалният винт прибира двата фрагмента на фрактура заедно и ги фиксира по този начин.

Рискове, странични ефекти и опасности

Фиксирането на винта винаги е свързано с хирургична процедура. Това увеличава риска от инфекция, тъй като затворената фрактура става отворена фрактура и микроби могат да проникнат и рискът от инфекция се увеличава. В допълнение, това може да доведе до функционални ограничения, болка, разстройства на зарастване на рани, псевдоартрози, нестабилност и артроза.

Възможни сериозни усложнения могат да бъдат разхлабването или счупването на импланта поради повреда на материала. Това може да доведе до подхлъзване на фрагментите на фрактурата и да доведе до малпозиции или съкратени крайници. За да се предотврати това, трябва да се извършват редовни проследявания от лекуващия хирург или ортопед, като контролът се осъществява с помощта на образни процедури. Вторичното кървене, белези със сраствания също може да се случи, както при всяка хирургична процедура. Общите рискове от анестезия, особено при пациенти в напреднала възраст с лошо общо здравословно състояние, като например затруднения при преглъщане, сърдечно-съдови проблеми, нарушения на дишането и др., Трябва винаги да се вземат предвид.

Освен това трябва да се извърши друга хирургична процедура за отстраняване на материала. Често материалът не се отстранява при по-възрастни пациенти, тъй като костният материал обикновено вече не е толкова твърд, колкото преди. В противен случай може да възникне така наречената пречупване. При деца обаче материалът трябва да се отстрани малко след като фрактурата зарасне, тъй като костите все още растат.