Лечебното вещество Ранитидин служи за защита на стомаха. Той принадлежи към Н2 антагонистите.
Какво е ранитидин?
Ранитидин е лекарство, което е един от Н2 антихистамините. Използва се за лечение на рефлуксни заболявания, за предотвратяване на стомашни язви и за контрол на стомашната киселина при киселини. Освен хуманната медицина, ветеринарната медицина използва и ранитидин.
Ранитидин е свързан с лекарства като низатидин, циметидин, роксатидин и фамотидин. Агентът се прикрепя към Н2 рецепторите в стомаха и ги блокира.
Ранитидин може да се закупи и в ниски дози от аптеките без рецепта. В по-високи дози обаче лекарството се изписва по лекарско предписание. Въпреки че ранитидин се счита за добре поносим, той е само терапевтичен агент от втори избор.Ефектът на лекарството е по-нисък от този на инхибиторите на протонната помпа (PPI). Освен това, след спиране на ранитидин, стомахът отново ще направи повече киселина. Това заплашва обновено възпаление. Прилагането на агента не трябва да се извършва повече от седем дни без лекарски контрол.
Фармакологичен ефект
Стомашната киселина се произвежда в париеталните клетки на стомаха. Като антагонист на Н2, ранитидин има свойството да инхибира производството на стомашна киселина. Активната съставка се конкурира с тъканния хормон хистамин в рецепторите на хистамин 2. Хистаминът отделя храносмилателни ензими и активира образуването на киселина. От друга страна, антагонистите на Н2 забавят образуването на стомашна киселина, което от своя страна има защитен ефект върху стомаха. В това отношение ранитидин има антагонистичен (противоположен) ефект на хистамина. Следователно стомашният сок може да бъде неутрализиран чрез използване на ранитидин, което го прави по-малко агресивен към стомаха и други органи като тънките черва и хранопровода. Тази процедура може ефективно да лекува киселини и възпаления.
Дори при ниска доза ранитидинът води до намаляване на активността на стомашните париетални клетки. Това води до по-ниско отделяне на солна киселина в стомаха, което намалява симптомите. Ефектът от инхибиторите на протонната помпа обаче е много по-силен. Те могат да инхибират до 90 процента от производството на стомашна киселина, докато ранитидин достига максимум 50 процента.
Медицинско приложение и употреба
Ранитидин се използва при стомашни възпаления и стомашни язви. Същото се отнася и за язви и възпаления върху дванадесетопръстника. Други показания са езофагит (възпаление на хранопровода), гастрит (възпаление на лигавицата на стомаха) и рефлуксни заболявания, които се проявяват като киселини.
Ранитидин се използва също във ветеринарната медицина за лечение на гастринома като синдром на Золингер-Елисън, тумори на мастоцитите и мастоцитоза.
Като част от лечението с кортизон, ранитидин може да се прилага за защита на стомаха. Също така има смисъл да се използва активната съставка при лечение на болка с НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства). При продължителна употреба те често причиняват киселини, стомашни болки или стомашно кървене.
Друга област на приложение на ранитидин е профилактиката на алергията преди операции.Агентът се прилага заедно с Н1 блокер.
При киселини и болка, свързани с киселината, препоръчителната доза ранитидин е 75 милиграма, която може да се прилага до четири пъти на ден. Продължителността на лечението отнема четири седмици. Тази доза е подходяща и за самолечение. Ако от друга страна има язва на стомаха или дванадесетопръстника, дневната доза е между 300 и 600 милиграма, приета веднъж или два пъти на ден. За да се предотврати повторното образуване на язвата, пациентът трябва да получава 150 милиграма ранитидин на ден.
Можете да намерите лекарствата си тук
➔ Лекарства срещу киселини и подуване на коремаРискове и странични ефекти
Ранитидин е класифициран като добре поносим агент. Пациентите рядко страдат от нежелани странични ефекти като гадене, повръщане, диария, стомашно-чревни оплаквания, сърдечна аритмия, болки в ставите, главоболие или замаяност. В някои случаи могат да се появят кожни обриви, запек, умора, свръхчувствителни реакции и промени в кръвната картина, като тромбоцитопения или левкоцитопения. Гинекомастията, мултиформите на еритема и състоянието на объркване се считат за редки нежелани странични ефекти.
Ранитидин не трябва да се използва изобщо, ако пациентът е свръхчувствителен към лекарството. Острата порфирия (чернодробно заболяване) също е възможно противопоказание. По време на бременност или кърмене се препоръчва прием на ранитидин само ако преди това внимателно са претеглени ползата и рискът. Временните увреждания на бебето не могат да бъдат напълно изключени. Приложението на ранитидин при деца под десет години не е подходящо.
Съществува риск от взаимодействие с ранитидин. Абсорбцията на други лекарствени вещества се влияе отрицателно от причинителя. Това включва например противогъбичното средство кетоконазол, положителният ефект от който страда от ранитидин. Н2 антагонистът също увеличава ефекта на анестетичния мидазолам, теофилин на препарата за астма, на понижаващия кръвната захар глипизид и на психотропното лекарство триазолам. В допълнение, ранитидин също увеличава ефектите на алкохола.
