възприятие

Като възприятие стъпките на възприятие, включително съдържанието на възприятието, са известни. Възприятието следователно включва несъзнателни процеси като филтриране и оценка на стимули и съзнателни процеси като класификацията и интерпретацията на възприятието. Разстройствата на възприятието могат да имат психологически или физически причини.

Какво е възприятието?

Стъпките на възприятие, включително и възприятието, са известни като възприятие. Възприятието следователно включва несъзнателни процеси като филтриране и оценка на стимули и съзнателни процеси като класификацията и интерпретацията на възприятието.

Човешкото възприятие се оформя от множество подпроцеси. Сетивните клетки са първата инстанция на възприятие. Стимулите от външния свят или от собственото тяло достигат до тези рецептори, се превръщат в потенциални действия и мигрират към централната нервна система по аферентните нервни пътища.

Не всички стимули се обработват изобщо. Възприятието работи с филтърни системи, които служат като защита срещу стимулиращо претоварване. Само съответните стимули могат дори да достигнат до човешкото съзнание. В централната нервна система стимулите се интегрират, обобщават, сортират и интерпретират в последната стъпка.

Процесът на възприятие включва всички под-стъпки от процеса на възприятие на човека. В по-широката дефиниция възприятието се отнася и до съдържанието на възприятието, което винаги е субективно поради процесите на оценка и филтриране. Възприемането на определена ситуация никога не съответства на обективно впечатление, а само на субективиран частичен аспект на реалността. Възприятието очертава отделните стъпки, които позволяват този частичен аспект на реалността да възникне в човешкото съзнание.

Функция и задача

Възприятията се състоят от несъзнателни процеси на индивидуално възприятие или обработка на информация. Тези процеси създават образи на възприеманите аспекти в съзнанието на индивида. Възприятието по този начин води до неволен и несъзнателен начин на подбор, структуриране и класифициране на възприятията. Възприятието съответства на селективно-субективен опис на ситуации във външната среда.

Заедно със субективното съдържание на възприятието терминът описва неврофизиологичната основа на сетивното възприятие. Умствената обработка на възприятието съответства на привличане на вниманието, разпознаване, преценяване и подчиняване в смисъл на познание. Възприятието включва също несъзнателните и емоционалните процеси по време на обработката на възприятието, които могат да бъдат обобщени под понятието чувство.

Като термин възприятието е използвано за първи път в Стоа, за да обозначи ясно и безпогрешно възприятие. Рене Декарт пое понятието като perceptio ab imaginatione et a sensibus и означава с него хващане с помощта на въображението и сетивата. Терминът е въвел емпиризъм и чувственост и съответства в най-широкия смисъл на чувственото възприятие. Джордж Бъркли измисли идеята „Да бъдеш да възприемаш“ и по този начин свърза самия живот с концепцията за възприятие. Готфрид Вилхелм Лайбниц за първи път използва термина на малко възприятие, което се среща под прага на съзнанието. За Имануел Кант възприятието е било подформа на идеята, която променя субективното състояние на индивида. При Йохан Фридрих Хербарт концепцията за възприятие преживя повратна точка, тъй като се отнася до усвояването на онова, което се възприемаше сетивно.

В днешното разбиране възприятието включва, от една страна, веригата на възприятие и по този начин се състои от входящ стимул, преобразуване, обработка, възприемане, разпознаване и действие. От друга страна, днешният термин включва и познаването на онова, което се възприема и по този начин включва също филтриращи ефекти, контекстна зависимост и влияние на опита.

В биологичен смисъл възприятието съответства на приемането и обработката на сетивна информация и стимули, както и обработката и интерпретацията на тези стимули. Сетивните стимули се възприемат само когато преживяват когнитивно субективна обработка.

Можете да намерите лекарствата си тук

➔ Лекарства за зрителни нарушения и очни оплаквания

Болести и неразположения

Възприятието е клинично значимо само ако е патологично променено. Такава промяна може да се дължи на физиологични причини, но и чисто психологически причини. В случай на психологически причини човек говори за изкривено възприятие. Заболявания като параноя и депресия характеризират една от тях.

Тъй като възприятието е оформено от субективни филтри, психологическата причина за патологични възприятия може например да съответства на травматично преживяване. Стимулите се филтрират и интерпретират въз основа на предишен опит. Следователно изкривяването на възприятието може да съответства на изключително песимистичен мироглед, който позволява преди всичко лошите впечатления от реалността да преминат в съзнанието на съответния човек и по този начин насърчават депресията.

Говори се за изкривяване на възприятието веднага щом субективното възприятие на индивида е изключително различно от обективно съществуващата реалност. Изкривяването на възприятието например характеризира клинични картини като анорексия.

Физиологичните причини за нарушено възприятие, от друга страна, са главно неврологични разстройства или заболявания. Като първи случай на възприятие сензорните клетки са свързани с централната нервна система чрез аферентни нерви. Ако тези аферентни нервни пътища са повредени в хода на травма, туморно заболяване, възпаление или дегенерация, могат да възникнат анормални усещания. Такъв дискомфорт по кожата може например да съответства на нарушено усещане за студ и горене или усещане за изтръпване.

Освен лезии на аферентните пътища, лезиите в мозъка също могат да пречат на обработката на стимули. Такива лезии могат да се дължат например на заболявания като множествена склероза. Инсултите или туморите в централната нервна система също могат да променят възприятието или дори да го направят невъзможно.

Разстройствата на физиологичното възприятие понякога се появяват и след консумация на лекарства. Например някои лекарства съдържат вещества, които могат да действат като невротрансмитери. Следователно халюцинациите на различни сетивни системи могат да бъдат свързани с употребата на наркотици.

Причините за нарушено възприятие съответно могат да бъдат разнообразни и винаги изискват медицинско изясняване. По време на това уточнение първо се определя дали нарушеното възприятие се основава на физическа или психологическа причина.