Най- мезодерма е средният котиледон на ембриобласта. Различни тъкани на тялото се диференцират от него. При мезодермални инхибиторни дисплазии ембрионалното развитие се прекъсва преждевременно.
Какво е мезодермата?
Ембрионът се развива от така наречената бластоциста, известна още като ембриобласт. В триблобластните същества като хората ембриобластът има три различни котиледони: вътрешен, среден и външен котиледон. Първата диференциация на ембриона е резултат от котиледоните.
По този начин плодът получава различни клетъчни слоеве, които с течение на времето произвеждат различните структури, органи и тъкани. Котиледоните се развиват от бластулата по време на гаструлация. Вътрешният котиледон се нарича още ендодерма. Външният котиледон се нарича ектодерма. Мезодермата съответства на средния котиледон. Клетките му се развиват в човешки ембрион през третата седмица от ембрионалното развитие. По време на по-ранен етап епибластът и хипобластът се развиват върху ембриона.
Клетките на мезодермата мигрират между тези две структури. Терминът мезодерма е термин, използван в онтогенезата, който се занимава с развитието на индивид. По-специално мезенхимата се развива от мезодермата. Двата термина обаче не са синоними. Мезенхимата е по-скоро хистологичен, отколкото онтологичен термин.
Анатомия и структура
През третата седмица на развитие върху ембриона се образува примитивна ивица. В допълнение се създава интраембрионалната мезодерма. Двулистов зародишен диск се трансформира в трикрилен зародишен диск. Този процес се нарича гаструлация.
Примитивната ивица се развива на повърхността на ектодермата и представлява уплътняване във формата на ивица на пролифериращи клетки на външния котиледон. Тази лента определя надлъжната ос на по-късното тяло. В предния край примитивната ивица се сгъстява и се развива в примитивен възел или възел на Хенсен. Средната равнина на примитивната лента потъва до примитивното корито. Клетките на ектодермата се гмуркат в дълбините там. Те почиват между ектодермата и ендодермата и образуват средния котиледон. Тази интраембрионална мезодерма расте до краищата на зародишния диск.
В краищата тя се превръща в извънембрионална мезодерма. Интраембрионалната мезодерма не се формира непрекъснато. Не се образува мезодерма в черепната област на предхордалната плоча и в каудалната област на клоакалната мембрана. Примитивната яма се образува в примитивния възел, в който някои ектодермални клетки се потопят и се придвижват към предхордалната плоча. В средната линия клетъчен шнур, наречен процес на нотохорда, се оформя и служи като прикачен файл за нотохордата. Мезодермната тъкан до нотохордата е разделена на няколко секции: аксиална, параксиална, междинна и странична мезодерма.
Функция и задачи
Мезодермата се състои от многопотентни, ембрионални стволови клетки. Тези клетки имат висока степен на митоза. Следователно те играят важна роля в морфогенезата. Клетъчното делене и диференциация се обобщават като морфогенеза. Тези два процеса придават на ембриона форма.
Те създават всички необходими видове тъкан, типове клетки и органи. Свойството на многопотентността дава възможност на ембрионалните стволови клетки да се диференцират в почти всеки тип клетки. Само чрез определянето се създава окончателната програма за развитие на дъщерните клетки на клетката. Следователно определените клетки губят мултипотентност. Следователно клетките на мезодермата са от решаващо значение за ранното развитие и първите етапи на диференциране на клетките, тъй като те все още не са определени и следователно показват мултипотентност.
По-късно мезодермата се диференцира в костите, мускулите, съдовете и кръвта. Развитието на бъбреците и половите жлези се осъществява и на базата на мезодермална тъкан. В допълнение, типовете съединителна тъкан, половите органи и лимфните възли, включително лимфната течност, се развиват от многопотентната тъкан чрез множество междинни стъпки. Екстраембрионалната мезодерма прави линия само на хорионната кухина. Вътреембрамната мезодерма е развиващата се тъкан.
Нотохордата възниква от аксиалната мезодерма. Параксиалната мезодерма става сомит, а междинната мезодерма се превръща в пикочно-половата система. Мезодермата на страничната плоча става основата на серозата. Особено известна разработка на мезодермата е тази на мезенхимата. От този тип ембрионална съединителна тъкан, в допълнение към действителната съединителна тъкан, се образуват хрущялна тъкан, кости и сухожилия, както и мускулна тъкан, кръв, лимфна тъкан и мастна тъкан чрез диференциация.
заболявания
По отношение на историята на развитието раковите заболявания често се делят на ендодермални, ектодермални и мезодермални ракови заболявания. Ектодермалните ракови заболявания започват в тъканите по повърхността на тялото, тоест върху кожата и в лигавиците.
Ракови заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб, панкреаса, дихателната система и урогениталния тракт възникват от епителните структури. Следователно те се наричат епителни тумори и съответстват най-вече на карциноми. Тъй като мезодермата става кости, мускули и нервна тъкан, раковите заболявания в тези тъкани са мезодермални ракови заболявания. Туморите обикновено приличат на саркоми. Левкемията или ракът на кръвните клетки също са мезодермални туморни заболявания. Мутации могат да възникнат и във връзка с тъканта на мезодермата.
Такива мутации обикновено водят до дисгенеза или така наречените инхибиторни деформации. Инхибиторните малформации възникват в резултат на прекъсване в ембрионалното развитие. Развитието на органите спира в ранен етап. Може да се стигне до хипоплазия, аплазия и агенеза. В най-лошия случай органите напълно липсват. Има различни причини за това.Генетично причинените инхибиторни малформации са също толкова възможни, колкото и екзогенните. Пример за малформация на мезодермалното инхибиране е даден от синдрома на Rieger, при който е налице дисплазия на ириса, а ъгълът на окото също липсва.
