Образуване на звук

Едно от най-важните средства за човешкото общуване е езикът. Това е само през Образуване на звук възможен. Под последното се разбира, че човешката артикулация, която формира звуци и думи, за да изрази себе си. Хората използват ръцете, лицето, стойката или устата си за комуникация. Нужни са му няколко години, за да координира доста сложното взаимодействие на звукообразуването.

Какво представлява образуването на звук?

Дишането е необходимо преди всичко за образуването на звук, тъй като въздухът, необходим за говорене, се транспортира през белите дробове. Образуването на звук се осъществява главно по време на издишване, при което не всички звуци, които се произвеждат по този начин, всъщност се използват за говорим език. След това са зъбите, покривът на устата, устните и езикът.

Образуването на звук се научава малко по малко и след това се стабилизира в научен модел на движение, което от своя страна се адаптира към мускулите. Ако това е нарушено от различни състояния, звукообразуването може да се деформира и да причини артикулационни нарушения, което може да причини, напръскване, свистене или свистене, например.

За да свързват звуци, хората използват говорния апарат и неговите говорни инструменти. Те могат да бъдат разделени в три категории. От една страна, той се нуждае от органите на говорещия апарат, които са разположени под ларинкса и отговарят за вентилацията, от друга страна ларинкса и гласните струни, които образуват гласовата част, и накрая органите, които са над ларинкса.

Потокът въздух, необходим за производството на звук, се осъществява чрез диафрагмата, белите дробове, дихателната тръба и дихателните мускули. Това се пренася през фаринкса, устата и носа и се насочва от движението на езика, което променя и формира отделните звуци.

Координираните движения на речевите инструменти гарантират формирането на звуци и думи. За целта в тялото започват три процеса: от белите дробове се инициира ток на фонация, гласовите гънки се преодоляват и речевите инструменти най-накрая се привеждат в правилното и необходимо положение. Фондационният поток от своя страна представлява разширяване на белите дробове през гръдните мускули, диафрагмата и ребрата, създавайки въздушен поток, който води до отрицателно или положително налягане. Едва в ларинкса се решава дали се прави звук или не.

Функция и задача

Развитието на звуците започва у детето около края на първата година от живота. Първият основен опит е придобит, детето развива разбиране, че звуковите звукови постановки могат да се свързват със собствените им звуци. Звукът се използва за обозначаване на обекти или за повикване на желания човек. Позоваването на нещо, първият звук обикновено е кратко A или „Da“.

Скоро детето ще увеличи зоната на преживяване и с него способността да комбинира звуци и да ги трансформира в желания обект. Оттук започва изучаването на истинския език, дори ако първоначално много букви липсват при образуването на звука, когато децата лапат. Постепенно това може да бъде обучено и подобрено.

Изследването на звукообразуването е важна част от науката. Учението за звуците се нарича фонетика и е научното изследване на човешкия звукообразуващ потенциал, независимо от езика и аспекта на звуковата субстанция. Звуците се изследват като акустично-физиологично събитие. Изследването на фонемите се нарича фонология. Това научно изследване се занимава с езиковата употреба на звуци, включително формата, при която звукообразуването се изчерпва в различните езици, защото понякога различните езици използват напълно различни звуци. Често се случва усвояването на нов език да е трудно, тъй като непознатите звуци в началото са много трудни за формиране.

За да можем да предадем формирането на звуци, са необходими основни познания за артикулаторната фонетика. Учителят може да направи определени звуци по-чути или прозрачни. И типът на артикулацията, например образуването на гласни или съгласни, и мястото на артикулацията играят роля. Последното включва например долната и горната устна, покрива на устата, резците или върха на езика. Говоренето се осъществява като непрекъсната последователност от отделни звуци, които влияят един на друг при артикулационни движения.

Можете да намерите лекарствата си тук

Болести и неразположения

Проблемите с индивидуалното образуване на звук са артикулационни нарушения, които се отклоняват от стандарта на произношението. Те се наричат ​​дислалия в медицината. При тези условия хората вече не могат да образуват определени звуци или да ги деформират, така че да се появи лис. Тези трудности често възникват в детството. Причините са най-различни и могат да бъдат вродени малформации на езика, небцето, устните или челюстта. Това може да бъде и слухови нарушения, които ви пречат да можете да чуете собственото си произношение.

В повечето случаи обаче неправилното образуване на звук не се основава на органична причина, а артикулационното разстройство се основава на лоши навици, неправилни речеви модели или звуци и звукови последователности, които се произнасят неправилно от навика. В много случаи това е само липса на практика, поради което звуковата и езикова формация се проваля. Такива трудности могат да бъдат разпознати рано и диагностицирани, например от педиатър или логопед, и да бъдат елиминирани своевременно.

Щом производството на звук е по-нарушено при хората, се стига до по-сериозни нарушения на речта (дизартрия), които могат да имат различни причини. Терминът обхваща нарушения в говоренето, както и на дишането, артикулацията и вокализацията, докато мозъчната работа не трябва да бъде нарушена, за да се образуват изречения. Такива проблеми обикновено възникват след инсулт, мозъчен кръвоизлив или заболявания като Паркинсон или множествена склероза. Ако образуването на звук вече не е възможно, то се нарича анартрия.