гнездо

Най- гнездо е една от две повърхности на фуга. Използва се за настаняване на ставната глава и дава възможност за обхвата на движение на ставата. В случай на дислокация, ставната глава се изплъзва от свързаното гнездо.

Какво е съединителното гнездо?

Човешкото тяло е оборудвано със 143 стави, които по същество определят гъвкавостта и двигателните умения. Всяка става в човешкото тяло има по същество една и съща структура. В допълнение към ставен хрущял, ставно пространство със синовиална течност, ставна капсула и лигаментен апарат за укрепване на ставата, всяка става съдържа ставна глава и съвместно гнездо.

Съединителният цокъл съответства на вдлъбнатата част на ставата и се използва за настаняване на изпъкналата глава на ставата. Щом две кости се срещнат в човешкото тяло, те образуват става една с друга. Краят на едната кост действа като ставен гнездо и по този начин като съд за ставната глава, образуван от другия край на костта. Следователно формата на съединителното гнездо зависи от ставната глава, която трябва да се побере. Гнездото на шарнирно-гнездово съединение, като например тазобедрената става или рамото, изглежда съответно различно от гнездото за получаване на шарнирна става, седловидна става, въртяща се става, яйцева или равна става.

Анатомия и структура

Съединителните гнезда обикновено имат повече или по-малко вдлъбната форма, особено топките на тялото. Формата на съединителното гнездо е относително променлива и зависи от вида на ставата. Тазобедрените и раменните стави са например топките. Гнездото на раменната става е сравнително малко по отношение на ставната глава и изглежда доста плоско на пръв поглед.

Тазобедрената става също е сферична става. Гнездото на тазобедрената става е известно още като ацетабулум и съответства на относително дълбок и ямковиден съд, който обхваща големи части от ставната глава. Тези връзки показват колко различни могат да бъдат дори ставите на гнездата от един и същи тип. В случай на шарнирни шарнирни връзки, като хумероларната става, кухо цилиндрично гнездо на ставата е разположено с цилиндрична става.

Седловините стави, като ставата на седлото на палеца, от друга страна, се състоят от две вдлъбнати ставни повърхности, като горната част на ставата седи на тиган с формата на седло като ездач. Въртящите се стави, като радиолунарната става, имат глава, подобна на колче, която седи в късо съединително гнездо във формата на канал. Гнездото на яйцевите стави е по-голямо от главата на ставата, а плоските стави като ставата на гръбначната арка нямат гнездо в по-тесен смисъл, а се състоят от две плоски повърхности, които се плъзгат свободно една срещу друга.

Функция и задачи

Съединителните гнезда са с форма на чаша за приемане на ставната глава. Те са една от двете ставни повърхности. По правило ставната глава на определена става се движи в свързания тиган подобно на хоросан в купата. Как точно работи съвместно гнездо зависи от вида на ставата. Когато костите се срещат в една става, формата на костните повърхности и по този начин и формата на ставната гнездо определят движенията, които са възможни в областта на ставата.

С топкови стави като тазобедрената става и рамото, топка във формата на топка в гнездото на копчето с форма, позволява движение във всички посоки. В случай на шарнирна става като глезенната става, от друга страна, комбинацията от глава и гнездо позволява движение само около една ос. Гнездото, наподобяващо жлеба, на ролковата шарнирна глава предотвратява други видове движение в този случай. Стискане на ставите на седлото като ставата на седлото на палеца позволява малко повече движение в сравнение с това. Движенията се извършват в тези стави в две взаимно перпендикулярни посоки.

При шарнирните връзки е възможно само въртящо се движение поради съединителния цокъл и свързаната с него глава. По този начин съединителните гнезда и ставните глави имат две основни функции. От една страна, те свързват костите или костните краища един към друг, а от друга, позволяват на тези гъвкави връзки да придвижват костите. Това означава, че ставната гнездо е около толкова важна роля в двигателната система, колкото главата на ставата.

Без единицата на главата и гнездото не биха били възможни разтягане, огъване, пръскащи движения, движещи се движения или външни и вътрешни завъртания. Съответно мобилността на човека би била силно ограничена по подобен начин на парализа на мускулите, участващи в движението.

заболявания

При определени обстоятелства ставите могат да бъдат засегнати от наранявания, които причиняват двете повърхности на ставите да загубят контакт помежду си. По правило подобни явления са причинени от външно насилие. Ако главата на ставата вече не е в гнездото, лекарят говори за дислокация.

Дислокацията обикновено е придружена от разкъсване в свързаната ставна капсула, което измества двете ставни повърхности или им позволява да се плъзгат един от друг. Дислокацията също може да бъде непълна и след това да бъде наречена сублуксация. В случай на директна дислокация, външна сила действа директно върху засегнатата става и причинява развитие на лигамент и капсулна разкъсване, което позволява на ставната глава да се изплъзне от ставната гнездо. Положението е различно при непряка дислокация. При този вид дислокация естественото двигателно инхибиране на ставата се преодолява от дългите лостчета.

При този вид изкълчване кост извежда главата на ставата от гнездото на ставата. В допълнение към дислокацията, ставната гнездо може да придобие и патологична стойност в контекста на заболявания като рядката болест на Legg-Calvé-Perthes. При това заболяване една или двете страни на главата на бедрената кост са засегнати от аваскуларна некроза. Въпреки че некрозата се компенсира от процеси на остеогенеза, получената кост често се деформира. В резултат на това главата на бедрената кост често вече не се вписва в ацетабулума.