Цилиарна ганглия

Най- Цилиарна ганглия се намира на зрителния нерв на гърба на очната ябълка. Парасимпатиковите влакна инервират цилиарния мускул, зеничните сфинктерни зеници и мускулите на вътрешния очен мускул. Лезиите в цилиарния ганглий могат да доведат до неуспех на рефлекса за затваряне на клепачите; Ганглий блокерите имат неспецифичен ефект срещу свръхвъзбуждане в ганглиите, но днес те се използват по-рядко от лекарствата.

Какво представлява цилиарният ганглий?

Цилиарният ганглий е анатомична структура, която лежи върху зрителния нерв и следователно зад окото. Цилиарният ганглий инервира различни мускули на зрителния орган със своите 2500 клетки и представлява връзката с други ганглии.

Невроните, които веднага следват ганглий, се наричат ​​постганглионни нервни клетки. В периферната нервна система ганглиите образуват пунктиформни възли, които се характеризират с особено висока плътност на телата на нервните клетки. Те се считат за еволюционните предшественици на централната нервна система като цяло и по-специално за предшествениците на базалните ганглии (ядра базали), които са основните структури в мозъка. Ganglion ciliare дължи името си на латинската дума за "мигли" (cilium), която се отнася до нейното пространствено, както и функционално отношение към окото.

Анатомия и структура

Цилиарният ганглий има различни влакна, всяко със собствена функция; обаче не всички са свързани и принадлежат към различни черепни нерви. Парасимпатиковите влакна на клетъчния клетъчен орган на нервните клетки, които принадлежат към третия черепен нерв (околомоторен нерв), са важни за очите.

Медицината класифицира цилиарния ганглий като парасимпатиковите ганглии, тъй като тези части дават основен принос за анатомичната структура и за разлика от други влакна, се превключват тук.

В допълнение, нервният възел включва симпатични и чувствителни влакна; те обаче нямат функционално въздействие върху цилиарния ганглий, а само преминават през областта на сърцевината. Само в горния шиен ганглий синапсите предават сигналите от симпатиковите влакна към следващите неврони. Чувствителните влакна, които също преминават през цилиарния ганглий, свързват мозъка с конюнктивата и роговицата. Тези пътища принадлежат към назоцилиарния нерв. Общият диаметър на цилиарния ганглий е 1–2 mm.

Функция и задачи

За парасимпатиковите и сетивните влакна цилиарният ганглий представлява само проход, техните нервни сигнали остават непроменени в цилиарния ганглий; действителните му функции зависят от парасимпатиковите влакна. Част от това е важно за цилиарния мускул (Musculus ciliaris), който се прикрепя от една страна към мембраната на Брух (Lamina basalis choroideae).

Мембраната на Брух се намира между пигментния слой и хороидеята и не само отделя двата слоя един от друг, но и поддържа оптималното разпределение на водата и хранителните вещества. От друга страна, цилиарният мускул е прикрепен към дермата на окото (склерата) и мембраната на Десмет. Мембраната на Descemet или lamina limitans posterior е слой в роговицата, който има три нива. Зъновидните влакна свързват цилиарния мускул с лещата и могат да го издут повече или по-малко. Този механизъм, известен още като настаняване, се използва от окото, за да може да вижда обектите ясно на различни разстояния. Следователно нарушенията на настаняването могат да доведат до късогледство или далекогледство.

Нервните пътища, които снабдяват мускулатурата на зеницата на сфинктера, също преминават през цилиарния ганглий. Те принадлежат към окотомоторния нерв. Мускулът е отговорен за свиването на зениците (миоза) и по този начин регулира колко светлина попада в окото. Допълнителното окуломоторно ядро ​​(наричано още ядро ​​на Едингер-Вестфал) в средния мозък задейства сигнала за свиване на мускулите.

Можете да намерите лекарствата си тук

заболявания

Лезиите в цилиарния ганглий могат да доведат до мигащ рефлекс. Някои химически вещества могат да повлияят на ганглиите като цяло и по този начин и на цилиарния ганглий. Медицината ги нарича ганглиоплегици или блокери на ганглионите, но поради неспецифичния им ефект и произтичащите от тях странични ефекти, те рядко се използват като лекарство.

Механизмът на действие на всички блокери на ганглионите се основава на факта, че молекулите инхибират или напълно предотвратяват активността на невроните. В резултат на това те вече не могат да задействат електрически сигнали или да предават информация от други нервни клетки. Един от ганглий блокерите е активната съставка хидроксизин, който може да се използва при екстремни алергични реакции; По-специално, невродерматит и тежка копривна треска (уртикария) са индикации за хидроксизин.В допълнение, веществото има потенциал срещу свръхвъзбуждане, нарушения на съня, тревожност и напрежение. Хидроксизинът не е одобрен за употреба при обсесивно-компулсивно разстройство, психози и разстройства на мисълта, но може също да ги облекчи.

Особено силен ганглионен блокер са тетраетиламимониевите йони, които са невротоксини поради силните си ефекти. Тетраетиламониевите йони пречат на калиевите йони да преминават през каналите на клетъчната мембрана и по този начин реполяризират нервната клетка. Amobarbital е също ганглионен блокер и принадлежи към барбитуратите. Активната съставка рядко се използва днес и почти не се предлага на пазара, тъй като бензодиазепините я заменят като важно успокоително и сънотворно средство. Карбромал е подобен, което има същия ефект върху човешкото тяло.

Положението е различно с фенобарбитала, който все още може да се използва днес при лечението на епилепсия и преди това широко се използва като помощно средство за сън. Лекарството може да причини странични ефекти като умора, сънливост, главоболие, замаяност, проблеми с координацията и атаксия, както и психологически и функционални сексуални странични ефекти. Поради тези странични ефекти и тъй като фенобарбиталът намалява времето за реакция, пациентите не трябва да работят с машини, да шофират кола или да изпълняват други чувствителни задачи след поглъщане. Фенобарбиталът също играе роля в подготовката за анестезия, където такива ефекти са желателни.