фиксиране

Най- фиксиране позволява на хората да разглеждат предмет или предмет във външното пространство и това е възможно чрез точката на ретината с най-висока разделителна способност. Това т. Нар. Fovea centralis е основната посока на зрението. Нарушенията на фиксацията се появяват например при примигване.

Какво е фиксирането?

С израза на фиксация офталмологията се отнася до способността на човека да гледа даден предмет или предмет във външно пространство. Фиксирането е възможно с най-високата разделителна способност над точката на ретината. Тази част на ретината е известна като централната фовея. Fovea centralis е нулевата точка на мотора на окото и предпоставка за централна фиксация.

Фиксацията се нарича централна или фовеална фиксация. Точката с най-висока разделителна способност на ретината предава право напред като усещане за посока и по този начин е представителна за основната посока на гледане на очите. Тази основна посока се намира във физическото пространство между фовеолата и обекта, който трябва да бъде фиксиран. Правата линия между двете точки се нарича линията на зрение. Други точки на ретината във визуалното поле съответстват на вторичните направления и се запазват само докато човекът е способен на фовеална фиксация.

Егоцентричната локализация с ориентир към собственото тяло трябва да бъде разграничена от тези термини. За разлика от вторичните посоки, егоцентричната локализация може да се поддържа и без фовеална фиксация.

Функция и задача

Фиксирането е един от няколко модела на движение на очите и заедно с другите два модела на движение характеризира контрола на произволен и неволен прием на информация от зрителната система.

В по-тесен смисъл фиксацията не е истинско движение, но се характеризира с това, че очите остават неподвижни. По време на фиксирането очите са фокусирани върху обект в зрителното поле. Въпреки това, дори при фиксирането, движението на очите не стига до пълен застой. Докато зрителят фиксира обект, миниатюрните движения и микросаккадите все още могат да бъдат регистрирани по смисъла на автокинетичния ефект в очите му.

Сакадните движения или сакади, например, трябва да бъдат разграничени от фиксацията като модел на движение на очите, които съответстват на бърз, резки сканиращ модел на движение и обикновено водят от един обект към друг. В най-широк смисъл този модел на движение също се оформя от фиксации. Сакадите са основно бързи скокове между голям брой индивидуални фиксации.

Следващите движения на окото от своя страна съответстват на бавни непрекъснати движения, които поддържат фиксация, когато визуалният стимул се движи като мишена на фиксация. Обектът на фиксиране има статичен ефект по време на тези последващи движения на очите.

Ако трябва да се извърши изместване на точката на фиксиране, човек говори за конвергенция и разминаване. Тези бавни движения на очите се извършват по отношение един на друг и изместват наблюдаваната точка с фиксиране по отношение на дълбочина. Дивергенция и конвергенция също са необходими за поддържане на фиксиране на обект, който се движи в дълбочина.

Друго движение на очите е нистагъмът, който съответства на редуване на отделни сакади и отделни последващи движения. Това редуване позволява на зрителя да види нови точки за фиксиране, например когато гледате през прозореца на колата.

Можете да намерите лекарствата си тук

Болести и неразположения

Фиксирането може да достигне патологични размери по различни начини. Например, ако фовеолата загуби свойството си като място на фиксация, тя може да доведе до различни състояния. Има или ексцентрична настройка, или ексцентрична фиксация.

Има ексцентрична настройка, ако например фиксацията вече не е възможна поради макулна дегенерация. Основната посока на зрението се запазва при такава дегенерация, но засегнатите имат усещането да гледат покрай неподвижния обект. Чувствате се принудени да погледнете в миналото, тъй като при директна фиксация централният скотома покрива обекта. Въпреки това фовеолата все още е центърът на зрителното им поле.

Ексцентричната фиксация е различна от това явление. В този случай основната посока на зрение вече не е фовеолата, а се е изместила в друга точка на ретината. Целевата точка на тази смяна се използва от засегнатите за фиксиране отсега нататък. Това явление се случва например в контекста на страбизъм и може да причини амблиопия. В хода на ексцентричната фиксация основната посока на зрение се променя към ексцентричната точка на ретината. Субективно, засегнатото лице има чувството, че директно фиксира предметите. Относителната му локализация съответно е ориентирана към нова основна посока на зрение. Ексцентричната фиксация се нарича парафовеоларна фиксация, когато отместването се извършва в стена рефлекс до около два градуса. Парафовеалната фиксация се нарича ъгъл извън рефлекса на стената до пет градуса. Ако ъгълът е повече от пет градуса, тогава офталмологът говори за периферна фиксация. Абсолютната липса на фиксация се нарича също фиксиране.

Други оплаквания по време на фиксация могат да се проявят например като непостоянен или неспокоен вариант на фиксиране и след това се наричат ​​нистагмиформна фиксация. Колкото по-ексцентрична е фиксацията, толкова по-голяма е вероятността тя да бъде свързана с тежко зрително увреждане.

Поведението на патологичната фиксация може да бъде повлияно активно при плеоптичната процедура. Ако тези влияния не показват никакви ефекти, оклузията на доброто око е стандартната терапия. Оклузията често дава възможност да се върне към фовеоларната централна фиксация. Възстановяването на основната посока на зрението, постигната по този начин, обикновено подобрява зрителната острота и ориентацията на засегнатите.