Психология на развитието

Клон на научната психология е това Психология на развитието, Тя изследва човешкото развитие от раждането до смъртта при всички психологически състояния и свързаните с това промени в човешкото поведение и опит, включително z. Б. развитието на личността, езика, мисленето и всички учебни процеси въз основа на тях.

Съответно се разглежда целият живот на човек, докато промените поради настроенията или външните влияния играят роля само в ограничена степен. За описанието психологията на развитието използва социално-научни методи под формата на проучвания, наблюдения и различни експерименти.

Какво е психология на развитието?

Психологията на развитието изучава човешкото развитие от раждането до смъртта при всички психологически условия и свързаните с това промени в човешкото поведение и опит.

Дали човешкото развитие е по-силно повлияно от биологични или фактори на околната среда, дали развитието според Жан-Жак Русо и нативизма се осъществява въз основа на предразположенията, които детето носи със себе си, докато възпитанието им и околната среда ги възпрепятстват, или дали детето според Джон Примамката идва в света по-скоро без умения и знания, за да научим всичко това първо, това са основни въпроси, които психологията на развитието задава.

Използвайки различни теории и модели, тя се опитва да обясни промените на хората. Най-важните бяха изготвени от Алберт Бандура, Жан Пиаже, Зигмунд Фройд, Ерик Х. Ериксън Джейн Лойвингер и Джон Боулби.

Фокус и теории

Бандура разработи теорията за социалното учене, която предполагаше, че наблюдателният учебен процес прави възможно само социалните умения и се осъществява чрез фаза на придобиване и изпълнение. Фазата на придобиване се определя от процесите на внимание и памет, фазата на изпълнение чрез процесите на моторно възпроизвеждане, подсилване и мотивация. Играйте ф. а. Очакванията също играят важна роля, които са определящи за имитацията, следователно за процеса на обучение.

Моделът на теория на стъпките е разработен от Жан Пиаже. Описва различните нива на когнитивното развитие на човека и дефинира съществуващите познавателни способности за всяко ниво, което от своя страна определя кои познавателни задачи човек може да реши по това време.

Фройд разработва структурния модел на психиката, приемайки три инстанции, които той разделя на id, его и super-его. От друга страна, той постави петте фази на психосексуалното развитие, които оказват влияние върху психологията на развитието. Етапът Х. Ериксън стъпковият модел на психосоциалното развитие се основава на този модел. Той описва напрежението между всички желания и нужди на детето и изискванията, поставени пред тях от околната среда и междуличностния контакт, които се променят с развитието им.

Също толкова важен е стъпаловидният модел на Ловингер, който предполага развитие на егото като специфичен модел, чрез който хората и тяхното обкръжение възприемат и интерпретират себе си. Тази структура на егото преминава през някои промени в хода на развитието, които водят до по-високо ниво на осъзнаване. Loevinger се основава на процес на мисъл и опит, а не на психологически случай като психоанализа.

Джон Боулби от своя страна предложи теория за привързаност, която предполага, че децата използват невербална комуникация и физически знаци, за да развият силни, емоционални връзки с близки, които се променят с развитието им. Неговата грижа като детски психиатър беше да изследва ефектите на влиянието на семейството и поколенията върху детското развитие.

Всички тези модели, от които има много повече, показват, че психологията на развитието се занимава с широк спектър от теми. Фокусът остава върху изследванията на бебета и малки деца, връзката между дете и родител, която се осъществява на невербално ниво, и свързаните с тях социални, емоционални и двигателни развития и промени или нарушения в процесите на развитие. Освен това се изследва общата продължителност на живота на човек до възраст.

Можете да намерите лекарствата си тук

Методи за изследване

Концепцията за развитие се възприема все по-широко в съвременните условия, така че всеки тип промяна се разглежда като развитие и дори наскоро са включени различия между отделните хора или околната среда, при което човек говори за екологична или диференциална психология на развитието.

Традиционно обаче терминът развитие е сравнително тесен. Той се разглежда като прекъснат процес, при който промените остават качествено-структурни трансформации, които винаги напредват към по-високо ниво и са ориентирани към крайно състояние на зрялост. Функции като емоция, познание, мотивация, език, морал и социално поведение играят важна роля в процесите им на промяна. Семейството се разглежда в социален контекст. Това изследва как психологическите функции се променят с порастването и остаряването. За психологията на развитието възрастта от своя страна предоставя информация за мотивационните и умствените ограничения, които хората имат през този период.

Приема се, че човек в своето развитие трябва да се справя със задачи на различни етапи на развитие, които отразяват различни аспекти от живота му, неговата личност, междуличностните връзки и физиологичните функции като основно изискване.

Така че z. Например млад човек е възпитан в общество, за да се откъсне от родителите си, да намери своята идентичност и да се подготви за работа. Ако има прекъсвания в този процес, възникват трудности при справяне с всички по-нататъшни стъпки, тъй като те се изграждат една върху друга. Резултатът е недоволство, неудовлетвореност и страх от безсилие. По-специално ранното детство се основава на социално и емоционално развитие, включително периоди на предизвикателство и възможни нарушения в развитието. Такива могат да се изразят в разграничаване, нарушаване на езика, комуникацията и социалните връзки.

Част от теориите в психологията на развитието е концепцията, че хората активно формират своето развитие. Тя не се определя единствено от наследственото разположение, а по-скоро зависи от опита на човека, условията на живот и желаните цели, което от своя страна води до редица вариации.