Горчив сладник

От Горчив сладник, също Solanum dulcamara наречен, принадлежи към семейството на лисиците и е отровен поради съдържанието си на алкалоиди. Въпреки това, части от горчивия сладкиш се използват лекарствено за лечение на хронична екзема.

Възникване и отглеждане на горчиво-сладкия пасхал

Solanum dulcamara е отровен подрубрик, който може да се намери в почти цяла Европа, Северна Америка и Азия. Горчивият сладник е популярен и като декоративно градинско растение. Solanum dulcamara е отровен подрубрик, който се среща в по-голямата част от Европа, Северна Америка и Азия. Използва се и като украшение за градина Горчив сладник популярен. Растението предпочита влажни места, например по бреговете, край морето или в крайречните гори. Горчивият сладник е катерещо растение, което може да се разпространи до десет метра. Растението достига максимална височина от един метър.

Листата са с форма на сърце до яйце, частично са перисти, но винаги подредени последователно. Характерно е образуването на терминални цветя. Синьо-виолетовите и понякога дори жълти ефектни цветя се появяват от юни. От август нататък цветята се развиват в сферични, понякога елипсовидни плодове, които са дълги до 1,1 сантиметра и широки 1,5 сантиметра. Когато плодовете са узрели, те са с дълбок до алено оцветен цвят.

Всички части на растението на горчиво-сладкия пасхал съдържат отровни алкалоиди, особено сапонини. Стероидните алкалоиди са стероиди, съдържащи растителна основа, съдържащи азот, които се срещат предимно в растенията от семейството на растенията от нощници. Сапонините са известни още като сапуни, защото често се пенят като сапун, когато се комбинират с вода.

Ефект и приложение

Изсушените стъбла на растението се използват почти изключително за медицински цели. Те се наричат ​​също Solani dulcamarae stipites или горчиви стебла. Стъблата се берат през пролетта или есента от 2 до 3 годишни растения. По правило стръковете се преработват в лекарствени продукти; продажбата на изсушените стъбла е доста необичайна. Често от стъблата се прави екстракт от глицерол.

На пазара се предлагат множество препарати, съдържащи екстракт от горчиво-сладкия пасхал. Повечето от препаратите не са монопрепарати, но вместо това съдържат други растителни съставки в допълнение към горчивия сладник. Стъблата на горчиво-сладкия пасхал съдържат танини, алкалоиди и сапонини. Тези съставки имат стягащ, тоест стягащ ефект върху кожата и са противовъзпалителни.

Преди всичко сапонините имат и отхрачващо действие. Народната медицина също приписва на растението антиалергичен, успокояващ, кръвопречистващ, антипиретичен, наркотичен и обезболяващ ефект. Според тези области на действие, горчивите пръчици и препарати с горчиви пръчици се използват предимно за терапия на хронични кожни заболявания и възпаления. Те се използват и при лечение на алергии.

Настинките също са традиционна област на приложение за растението. Въпреки че чаена лъжичка горчиви стръкове може да се излее над 250 мл вряла вода, за да се направи кръвоспиращ чай, вътрешната употреба се препоръчва само под лекарско наблюдение и с готови продукти, които съдържат определено и контролирано количество активна съставка. Въпреки това, пликове могат да бъдат направени и от горчивия чай със стъбла. За да направите това, в чая се накисва кърпа и се поставя върху засегнатите места.

Твърди се, че тези компреси са полезни при кожни обриви, ревматизъм и целулит. Чаят може да се използва и за абсации. Горчивият сладник се използва и в хомеопатията. За хомеопатичните лекарства обаче не са стъблата, а младите издънки и листа, които се берат точно преди да цъфтят. В хомеопатията Dulcamara обикновено се използва за заболявания, които са резултат от намокряне и настинка или резултат от промяна на времето.

Показания за Dulcamara при различни потентности са настинки, пневмония, болка в гърлото и фаринкса, главоболие и болки в тялото, бронхит, астма, сенна хрема, диария и кожни проблеми. Dulcamara може да бъде и лекарството за избор при инфекции на пикочния мехур, очни инфекции или болки в ушите.

Значение за здравето, лечението и профилактиката

Дори римляните използвали горчивия сладкиш за лечебни цели. През Средновековието растението се използва главно срещу кожни заболявания и подагра. Известният билков свещеник Кнайп използвал горчивия сладолед за детоксикация. Днес растението се използва по-рядко, отколкото преди, което със сигурност се дължи на неговата токсичност. Поради своята токсичност, растението не трябва да се събира от вас самите. Ако концентрацията е твърде висока, алкалоидите причиняват разтварянето на червените кръвни клетки. Отравянето се проявява чрез симптоми като надраскване на устата и гърлото, гадене, повръщане, задух, спазми и сънливост.

Съществува сериозен риск от отравяне след поглъщане на пет до десет плодове, но по-леките симптоми на отравяне могат да бъдат причинени и от консумацията на листата и стъблата или чаените запарки от листата и стъблата. Комисия Е, експертна комисия, принадлежаща към Федералния институт за лекарства и медицински изделия в Германия, даде положителна монография на стъблата на горчивите сладки.

Това означава, че има научни доказателства, че горчивите стръкове имат положителен ефект при определени заболявания, по-точно върху хроничната екзема. Експертите от Комисия Е препоръчват максимална дневна доза от 1-3 г изсушено лекарство. Инфузиите или отварите трябва да се провеждат с 1-2 g лекарство в приблизително 250 ml вода. Пликовете и миенето с извлеци от горчивия сладник също се оценяват като полезни от комисията.

Научно доказано е, че стръковете горчива сладка имат стягащо, антимикробно и лигавично дразнещо действие (и по този начин отхрачващо). В допълнение, съдържащият се солазодин има противовъзпалителен ефект. Въпреки токсичността на растението, трябва да се обмисли терапия с горчивия сладник, особено в случай на кожни заболявания, като се вземат предвид някои предпазни мерки.