Автоимунността е неизправност на имунната система. При автоимунни заболявания тялото губи толерантност към собствените структури на организма. Това води до хронично възпаление.
Какво е автоимунитетът?
Автоимунитетът е неспособността на тялото да разпознава своите тъканни структури като собствени. Имунната система реагира неправилно и атакува собствената си тъкан.
Резултатът е хронично възпаление. Различните тъкани могат да бъдат засегнати от атаките на имунната система. Добре известни автоимунни заболявания са множествена склероза, тиреоидит на Хашимото или лупус еритематозус.
Функция и задача
Имунната система може да бъде разделена на специфична и неспецифична защита.Основните клетки на специфичната защита са В и Т лимфоцитите. Те узряват в костния мозък и тимуса. В лимфните тъкани на далака, лимфните възли и свързаната с лигавицата лимфна тъкан (MALT) те трябва да атакуват и да обезвредят всичко, което е чуждо.
Всеки лимфоцит е отговорен за различна чужда структура. Чуждите структури също са известни като антигени. Всеки В-лимфоцит има рецептор на повърхността си. При контакт със специфичния антиген, В-лимфоцитът се трансформира в плазмена клетка и произвежда антитела срещу чуждото вещество. Те се свързват с антигена и го елиминират.
Т-лимфоцитите също имат подобни механизми за разпознаване. Ако патогенът проникне в клетка, той представлява част от патогена на повърхността му. Т-лимфоцитите разпознават това така наречено представяне на антиген. Това ги активира и диференцира. Получените Т клетки убийци унищожават болната клетка, Т хелперните клетки привличат допълнителни имунни клетки, за да осигурят подкрепа, а регулаторните Т клетки предотвратяват прекомерните имунни реакции.
Впечатляващите органи всъщност гарантират, че лимфоцитите, които са отпечатани върху собствените структури на организма, не влизат в кръвообращението на организма. Такива лимфоцити трябва да променят своя план за рецептора. Ако това не успее, те се елиминират с помощта на апоптоза. В здраво тяло циркулират само лимфоцити, които са толерантни към собствените структури на организма.
При автоимунни заболявания тази толерантност се губи. Самите антигени на организма не се разпознават от лимфоцитите. Те реагират на тези вещества, сякаш са чужди вещества. Точният механизъм, чрез който се развива автоимунитетът, все още не е достатъчно изяснен. Обсъждат се две различни причини: От една страна е възможно да има чужди антигени, които са подобни на собствените антигени на организма. По този начин антителата, които се получават по време на имунен отговор, също неволно увреждат собствените антигени на организма. От друга страна е възможно автореактивните клетки, т.е. клетките, които също реагират на собствената си тъкан, не се елиминират по време на отпечатването на лимфоцитите, а се задържат. Не е известно защо имунната система е насочена срещу компоненти на щитовидната жлеза при един човек и срещу компоненти на панкреаса при други хора.
Можете да намерите лекарствата си тук
➔ Лекарства за укрепване на защитната и имунната системаБолести и неразположения
Добре известно автоимунно заболяване е множествена склероза (МС). Тук имунната система реагира на покриването на нервните влакна. Изолационните слоеве на нервните влакна, миелиновите обвивки, се унищожават в процеса. Заболяването се характеризира с лезии на аксоните. Те се намират в цялата централна нервна система, но често се намират в областта на зрителния нерв и мозъчния ствол.
При по-голямата част от пациентите заболяването започва на възраст между двадесет и четиридесет години. Ранните симптоми на МС са зрителни нарушения, нестабилна походка, изтръпване или изтръпване в ръцете и краката и замаяност.
Заболяването често прогресира на фази. В началото симптомите отстъпват напълно. С напредването на болестта уврежданията често продължават. Често рецидивиращият курс се променя в прогресиращ етап. Множествената склероза е нелечима.
Друго автоимунно заболяване е лупус еритематозус (LE). Системното заболяване принадлежи към колагенозите. Характерен е висок титър на автоантитела. Те са насочени срещу ДНК. Лупусът може да бъде разделен на различни подформи. Системният PE най-вече засяга жени на възраст между двадесет и четиридесет години. Автоантителата и получените имунни комплекси причиняват увреждане на тъканите и по този начин причиняват типичната дерматологична клинична картина.
Тази форма протича на партиди и се характеризира с т. Нар. Еритема на пеперудата по лицето. Има и ставни заболявания, плеврит, перикардит и увреждане на бъбреците. Участва и нервната система. Субакутната кожна форма е много по-лека. Тук се появява червена люспеста кожа върху части от тялото, изложени на слънце. Болестта не може да бъде излекувана. Тежките случаи изискват кортизон с висока доза или химиотерапия.
Хроничните възпалителни заболявания на червата улцерозен колит и болестта на Крон също са автоимунни заболявания. И двете заболявания водят до възпаление на червата. При болестта на Крон възпалението може да се появи в целия храносмилателен тракт. За предпочитане са засегнати тънките черва, дебелото черво и хранопровода. Язвеният колит почти изключително засяга дебелото черво. Пациентите и на двете заболявания страдат от коремна болка, диария, треска, загуба на тегло, загуба на апетит, гадене и повръщане.
При около половината от всички пациенти има и прояви извън червата. При болестта на Грейвс антителата са насочени срещу тъканите на щитовидната жлеза. Произвежданите антитела атакуват TSH рецепторите на щитовидната жлеза. TSH, тироид-стимулиращият хормон, се произвежда в хипофизната жлеза и стимулира щитовидната жлеза да произвежда хормони на щитовидната жлеза. Ефектът на антителата върху рецептора е подобен на ефекта на TSH. Това води до свръхпродукция на хормоните на щитовидната жлеза Т3 и Т4. Резултатът е свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) с класическа триада от симптоми, състояща се от ускорен пулс, гуша и изпъкнали очни ябълки (екзофталмос).
.jpg)
