Най- Белодробна артерия е артерия, в която кръвта с недостиг на кислород се транспортира от сърцето до един от двата бели дроба. Двете белодробни артерии са клонове на белодробния ствол, багажника на белия дроб, който се свързва с дясната камера. Двете белодробни артерии се наричат лявата белодробна артерия, а дясната белодробна артерия за десния бял дроб.
Каква е белодробната артерия?
Белодробната артерия също Белодробна артерия призован, съществува два пъти за провеждане на кръв от сърцето в левия и десния дроб. Двете белодробни артерии представляват двата клона на разклонението на белодробния ствол (белодробен ствол).
Двете белодробни артерии са единствените артерии, по които се транспортира дезоксигенирана кръв. Те се означават като лявата белодробна артерия за снабдяване на алвеолите на левия бял дроб и дясната белодробна артерия за снабдяване на десния бял дроб. Белодробните артерии се отварят във входната порта (хилус) на съответния бял дроб.
След влизане в хилуса белодробните артерии се разклоняват по-нататък до нивото на капилярите, които обграждат алвеолите, в които се осъществява обменът на вещества и оксигенацията на кръвта. Двете белодробни артерии заедно с белодробния ствол, който образува връзката с дясната камера, образуват артериалната част на белодробната циркулация или малко кръвообращение.
Анатомия и структура
Двете белодробни артерии са единствените два клона, в които се разклонява белодробният ствол. Разклоняването (Bifurcatio trunci pulmonalis) се осъществява на нивото на четвъртия гръден прешлен непосредствено под арката на аортата. По анатомични причини дясната белодробна артерия е малко по-дълга от лявата и тече под аортната дъга вдясно по посока на белодробния хилус, входния портал на десния бял дроб.
По принцип белодробните артерии са сходни по своята анатомична структура с артериите на кръвообращението. Стените на белодробната артерия са изградени от три слоя. Отвътре навън, това са tunica intima, tunica media и tunica adventitia. Туниката интима е изградена от еднослоен ендотел и последващ слой от рохкава съединителна тъкан, както и от крайната вътрешна еластична мембрана. Туниката се развива слабо в белодробните артерии. Състои се от мускулни клетки, които се навиват по диагонал около кръвоносните съдове и от еластични и колагенови влакна.
Туниката авантия, която се свързва с медикацията на туниката навън, практически формира захранващото звено на артериите и се състои главно от колагенна и еластична съединителна тъкан, която се доставя с фини съдове за снабдяване на съдовите стени и с нерви за контрол на съдовата стесняване (вазоконстрикция) е набраздена. Общото съдово съпротивление в белодробната циркулация обаче е само около една десета от съпротивлението на кръвообращението, което е взето предвид при еволюцията в анатомията на отделните слоеве на съдовите стени.
Функция и задачи
Основната задача на белодробните артерии е да предадат бедна на кислород кръв от дясната камера до двата бели дроба с цел обмен на вещества и оксигенация. Тъй като кръвта, която се насочва в белите дробове, не служи за снабдяване на белите дробове, а по-скоро се възползва от друга таргетна тъкан, практически целия метаболизъм на тялото, белодробните артерии са известни също като vasa publica.
Обменът на кислород в алвеолите на двата белия дроб зависи не на последно място от доставката на кислород във въздуха, който дишаме. Ако в някои райони на белите дробове липсва кислород (хипоксия), частичната хипоксия задейства вазоконстрикция в артериите, които са в непосредствена близост. Това означава, че артериалната съдова система на белите дробове се контролира индивидуално по отношение на вазоконстрикцията. Това води до отрицателна задача за двете белодробни артерии, а именно да реагират възможно най-малко на симпатични импулси за артериална вазоконстрикция, за да не подкопаят индивидуалния контрол на напречното сечение на артериите в белите дробове.
заболявания
По принцип функционалните нарушения на белодробните артерии могат да бъдат придобити или задействани от наследствени генетични дефекти, които водят до малформации на белодробните артерии от раждането. Наследените малформации често се наблюдават във връзка с други наследствени сърдечни дефекти.
Обхватът на аномалиите на белодробните артерии, базирани на генетични дефекти, е много голям и в редки случаи може да доведе до животозастрашаващи състояния дори при новородени. Придобито или наследствено заболяване с различни причини е белодробната хипертония (РН), която възниква поради стесняване на кръвоносните съдове в белодробните артерии. В много случаи не може да се намери органична причина за появата на PH. Механизмите за развитието и протичането на болестта все още не са напълно изяснени. Една от причините е, че съдовите стени реагират необичайно силно на вестоносни вещества, за които се предполага, че причиняват вазоконстрикция, така че съдовете постепенно да се свиват хронично и да доведат до типичната клинична картина.
Други причини се наблюдават при възпаление в стените на съдовете или в странични ефекти на лекарства, които водят до сгъстяване на съдовата стена и провокират PH. Белодробната емболия е друго заболяване, което може да бъде свързано само косвено с функционирането на белодробните артерии. Причинява се от тромб или емболия, кръвен съсирек, който се е образувал и разхлабва някъде от венозната страна на кръвообращението на тялото. След това той влиза в дясната камера с кръвообращението през дясното предсърдие и се пренася в белодробната циркулация. В зависимост от размера си, тромбът след това блокира една от белодробните артерии с потенциално сериозни ефекти, които дори могат да доведат до остра смърт.
.jpg)
.jpg)
