антигени стимулират имунната система да произвежда антитела. Антигените са предимно специфични протеини на повърхността на бактерии или вируси.При автоимунни заболявания разпознаването на антигени се нарушава и собствената тъкан на организма се бори като чужд антиген.
Какво представляват антигените?
Антигените са веществата, срещу които лимфоцитите на имунната система произвеждат антитела. Лимфоцитните рецептори и антитела могат специфично да се свързват с антигени и по този начин да стимулират производството на антитела и защитни имунни реакции. Трябва да се прави разлика между антигенност и имуногенност.
Антигенността описва способността да се свързва със специфично антитяло. От друга страна, имуногенността означава способността за предизвикване на специфичен имунен отговор. Медицината прави разлика между пълните антигени и половините антигени. Пълните антигени независимо задействат образуването на определени антитела. Полуантигените или хаптените не са способни на това. За да направите това, имате нужда от така наречения носител, т.е. протеиново тяло, което ги превръща в пълен антиген.
Анатомия и структура
По правило антигените са протеини или по друг начин сложни молекули. По-рядко те съответстват и на въглехидрати или липиди. По-малките молекули обикновено не предизвикват имунни реакции самостоятелно и поради това не могат да бъдат наречени антигени.
Антигенът обикновено се състои от антигенни подструктури. Тези подструктури се наричат също детерминанти или епитопи. Те се свързват с В-клетъчни рецептори, с Т-клетъчни рецептори или директно с антитела. В-клетъчните рецептори и антитела разпознават и свързват антигените по повърхността на чужди тела, които са влезли.
Тези антигени имат триизмерна структура, която е една от най-важните идентифициращи характеристики за В-клетъчните рецептори и антитела. Т клетъчните рецептори разпознават антигени от денатурирани пептидни последователности от около десет аминокиселини. Тези аминокиселини се поемат от клетки, представящи антиген. Заедно с молекулите на МНС те се представят на повърхността.
Функция и задачи
Имунната система на човека има генетично кодирани рецептори за определени вещества. Така той може да разпознае много екзогенни вещества като опасни и да се бори с тях чрез имунни реакции. Организмът няма наследствено кодирани рецептори срещу всеки вид вещества. Разпознаването на антиген от лимфоцитите защитава организма в това отношение от чужди вещества, за които няма наследствени кодирани рецептори.
Свързването на лимфоцита с чужди вещества задейства адаптивен имунен отговор. Антигените инициират образуването на различни антитела. Тези антитела се свързват с настоящия епитоп и съдържат опасностите. Разпознаването на екзогенни антигени дава възможност на имунната система да се насочи към натрапници като вируси, без да уврежда собствените клетки на организма. Докато наследствено кодираните рецептори на имунната система могат да оценят определени вещества като опасни от самото начало, имунният отговор в контекста на разпознаване на антиген е свързан с процес на обучение на имунната система, така да се каже.
Веднага след като тялото влезе в контакт с антигена на определена бактерия или вирус, за това вещество са достъпни специфични антитела, които помагат в борбата с предполагаемата заплаха следващия път, когато антигенът влезе в контакт. Човешкото тяло също съдържа антигени. Имунната система развива толерантност към тези ендогенни антигени и затова ги разпознава като безобидни. Гликопротеиновите структури на клетъчната повърхност на човешката тъкан са различни при всеки човек.
Следователно толерантността може да се развие по специфичен и диференциран начин към собствените антитела. След това телесната тъкан на друг човек все още се разпознава като чужд антиген и се бори. Това затруднява например трансплантациите. Имунната система на получателя на трансплантация често разпознава трансплантираната тъкан като независим антиген, срещу който тя развива специфични антитела. Поради тази причина при трансплантации винаги трябва да се обръща внимание на съвместимостта на тъканта. Междувременно на трансплантационните пациенти се прилагат и имуносупресори, които блокират описания процес.
Можете да намерите лекарствата си тук
➔ Лекарства за укрепване на защитната и имунната системазаболявания
Алергиите са свръхреакция към определени антигени. Имунната система оценява екзогенните антигени в контекста на алергичните заболявания като по-опасни, отколкото са в действителност. Нарушеното разпознаване на антиген присъства и при автоимунни заболявания. При тези заболявания се задейства имунен отговор срещу собствените антигени на организма.
Имунната система обикновено е толерантна към собствените вещества в организма. При автоимунните заболявания обаче този толеранс се разрушава. Към днешна дата точната причина за автоимунните заболявания не е ясна. Теорията на секвестрацията предполага, че много от собствените антигени на тялото не са били в непосредствена близост до тези имунни клетки по време на развитието на толерантност на имунните клетки. Тези ендогенни антигени не могат да бъдат разпознати като ендогенни, ако в даден момент има директен контакт.
Ако например нараняване доведе до такъв директен контакт между имунните клетки и собствените антигени на организма, тогава те биват атакувани като чужди антигени. Други теории приемат, че причината за атаката от ендогенни вещества е промяна в ендогенните антигени в контекста на някои вирусни инфекции или лекарства. Която и теория да е правилна: Във всеки случай дефектното разпознаване на антиген е в основата на автоимунните заболявания.
Добре известен пример за такова заболяване е възпалителната болест множествена склероза, при която собствената имунна система атакува тъканите на централната нервна система и по този начин задейства разрушително възпаление в мозъка или гръбначния мозък. Обратният случай също включва опасности. Например организмът може да развие толерантност към чужди на организма антигени. След това имунната система вече не атакува тези поносими антигени и по този начин излага организма на голяма опасност.
