Най- венография е рентгенологична процедура, която се използва за картографиране на венозната система специално към вените на краката. В повечето случаи индикацията възниква от съмнението за тромбоза или разширени вени. Поради излагането на радиация и контрастни среди във венографията, сонографията все повече се използва за визуализиране на вените.
Какво е венографията?
Терминът венография се отнася до процедурата на венографията. Това е диагностична радиологична процедура, която показва вени и дава възможност на лекаря да направи оценка на венозните структури. Флебографите се провеждат в рамките на флебологията и представляват една от най-значимите диагностики за откриване на тромби.
Методът на венография се използва особено при съмнение за тромбоза на вените на краката. Представянето на отделните вени става възможно чрез инжектиране на рентгеново контрастно вещество, което обикновено се дава в повърхностните епифасциални вени. С метода на радиологична диагностика функционалните записи се извършват в различни времеви прозорци, които позволяват по-подробна оценка на венозната система.
Процедурата рядко се използва при по-голяма вена кава в горната част на тялото. Като алтернатива на венографията може да се извърши сонография, която се използва по-често при вени с по-голям калибър, отколкото изложена на радиация.
Функция, ефект и цели
Флебографията на краката е най-често срещаната венография. За да се извърши изследването, задръствания, известни още като турникет, се прилага върху стоящия пациент над областта на глезена. За да може да изобрази вените, пациентът се инжектира с контрастно вещество във вена на задната част на крака.
След прилагането на контрастния агент се правят рентгенови лъчи на крака, които също се наричат целеви изображения. При флебографията на ръката изпитващият продължава по същия начин като описаната процедура. Следователно оценката на рентгеновите изображения се използва особено при подозрение за тромбоза, тъй като тромбозите се изразяват в изображенията като вдлъбнатини с контрастно вещество в хода на съдовете. Тромбозите са блокажи, които могат да бъдат проследени до кръвни съсиреци и които могат да бъдат ясно идентифицирани с помощта на венография.
По време на процедурата венографията създава така наречената флебограма, която освен индикации за тромбоза, може да предостави на лекаря и признаци на разширени вени и дори техните причини. В повечето случаи венографските изследвания се използват в медицината в комбинация с други методи за изследване, например като допълнение или в допълнение към тях. Понякога най-често срещаната венография се комбинира с дуплексна сонография, особено в случай на неуспешна дуплексна сонография. Въпреки че вече могат да бъдат картографирани вени с помощта на по-малко стресиращи методи, венографията все още има своите предимства, особено върху разклонени и тънки вени на долната част на крака или предмишницата.
Процедурата предлага също предимства за по-сложни разширени вени или за пациенти с посттромботичен синдром. Методът е изгоден и в сравнение с други методи за визуализиране на венозни клапи. Тъй като венографията все още е свързана с най-надеждните твърдения, тя често се използва за операции на разширени вени и тяхното приготвяне. Само в редки случаи се прави венография на голямата кава на вената в горната част на тялото. Същото важи и за областта на корема. Използваната техника е същата като току-що описаната, но обикновено изисква по-големи количества контрастно вещество и по-високи дебити.
В тази модификация на процедурата често се говори за горна или долна кавография.Този вариант на венография междувременно е почти изцяло заменен с компютърна томография и магнитно-резонансна томография, тъй като и двата метода предоставят значително повече допълнителна информация за приблизително равни натоварвания на организма. Най-голямото предимство на венографията е пълното показване на разклонени или сложни венозни системи, което може да се извършва на дълги разстояния. В допълнение, венографията дава възможност за визуална документация на функционални характеристики, като тези, които могат да възникнат при преместване на крайниците или при промяна на положението на венозната система.
Рискове, странични ефекти и опасности
Като радиологична процедура, венографията е свързана с някои рискове и странични ефекти. Това включва например радиационното облъчване, на което пациентите трябва да се излагат по време на процедурата. Тази тежест сега е изключително ниска и има реални последствия само в най-редките случаи.
Инжектирането на контрастни вещества, което може да причини алергии, носи малко по-висок риск. Най-честите нежелани реакции на контрастните вещества са главоболие и гадене. След прилагането на контрастното вещество, пациентът е помолен да абсорбира много течност в същия ден и да изплати средата възможно най-бързо. Ако контрастното вещество се задържа в тялото твърде дълго, това поставя стрес върху бъбреците по-специално. Венографията има и някои недостатъци за институцията, която я изпълнява, преди всичко скъпата и специфична за местоположението технология на устройството и необходимостта от радиологично опитни специалисти. Поради тази причина в съвременните алтернативи често се дава предимство при оценката на вените, например сонография.
Тромбозите могат да бъдат изключени или потвърдени с помощта на по-малко стресиращата процедура. За вените с голям калибър често се използва и ЯМР, което от своя страна е също така стресиращо за пациента. Двустранната цветна доплерова сонография сега се използва най-често във всички останали вени, тъй като този метод не е свързан с излагане на радиация или контрастно вещество за пациента. Докато сонографските процедури обикновено могат да се провеждат в амбулаторни условия, процедури като ЯМР, КТ или венография често са свързани с приемането на пациента в стационар.
