назофаринкса

Под назофаринкса Медицината разбира тристранната назофаринксасъставен от назофаринкса, ларинкса и фаринкса. Мускулатурата на назофаринкса отделя хранителните проходи от дихателните пътища. Едно от най-честите оплаквания на тази анатомична структура е фарингитът.

Какво е назофаринкса?

Назофаринксът е частта от фаринкса, която се намира под основата на черепа и над главното небце зад носната кухина. Известен е още като назофаринкса и съответства на фибромускулна структура на тръбата. Устата и носната кухина се срещат в тази анатомична структура в общ дихателен и хранителен път, който е разположен дорзално върху устната и носната кухина.

Този общ път се простира над хранопровода до ларинкса и основата на черепа. Назофаринксът е дълъг до 15 сантиметра. Назофаринкса е изграден от три различни секции: хипофаринкса, епифаринкса и мезофаринкса. Границите на тези три раздела не са строго определени.

Към задната стена и страничните стени назофаринкса се състои от няколко мускула на мускулите на фарингеалния под. Тези така наречени констриктори на гърлото се простират в хранопровода, където образуват триъгълниците Лаймер и Килиан. Назофаринксът се снабдява с кръв през шест артерии. Венозният отток се осъществява през гръбния фарингеален плексус.

Анатомия и структура

Хипофаринксът се простира от ларинкса до крикоидния хрущял. Там тя преминава в хранопровода. В тази зона под епиглотиса се намира разделянето на дихателните и хранителните пътища. Докато хипофаринкса е известен още като ларинкса, мезофаринкса се нарича фаринкса.

Мускулите на мезофаринкса се сливат в мембраната между тилната кост и прешлените на атласа. Дорзалната страна на този мускул е зашита със съединителна тъкан. В гърлото мезофаринкса е в отворена връзка с устната кухина и е в съседство с мекото небце. Епифаринксът е назофаринкса. Покривът на този назофаринкс се състои до голяма степен от лимфна тъкан. Назофаринксът е свързан с носните кухини чрез хоаничните отвори. В страничната стена на назофаринкса, туба аудитива във всяко от средните уши се отваря в назофаринкса.

Тези кръстовища са заобиколени от лимфоидна тъкан. Хрущялът на ушната тръба продължава в назофаринкса като гънка на лигавицата, която се нарича още гънката на тръбата-фаринкса. Така нареченият мускул тръба-гърло работи отдолу. Към небцето назофаринкса образува гънката тръба-небце. Зад него се крие джоб на лигавицата, който е известен още като ямата Розенмулер.

Функция и задачи

Назофаринксът свързва носните кухини с дихателната тръба, а устната кухина е свързана с хранопровода в тази област. Дихателните и хранителните пътища се пресичат взаимно в носоглътката. С оглед на тази близост, мускулите на назофаринкса играят важна роля за предотвратяване на вдишването на хранителните компоненти.

Например, когато преглъщате, мускулите на назофаринкса автоматично се свиват. Съдържащите дъвка компоненти се транспортират надолу. В същото време обаче свиването поставя и епиглотиса над входа на ларинкса, което води до уплътнение. Аспирацията на хранителни компоненти се избягва, доколкото е възможно. Цялата мускулатура на назофаринкса идва от ембрионалния фаринкс и затова до голяма степен се контролира неволно. Слуховата туба, която се отваря в назофаринкса, също поема важни функции за изравняване на налягането в средното ухо.

Поради сливането си със сложните структури на назофаринкса, хората дори могат произволно да доведат до изравняване на налягането, като преглъщат или задържат дъха си. Това е особено необходимо, когато бързо се преодолеят големи разлики във височината или налягането. При летене или гмуркане, например, условията за налягане в средното ухо вече не съответстват на условията за външно налягане. Поглъщането и задържането на дъха може да помогне на слуховата туба да се приспособи в тези ситуации.

Можете да намерите лекарствата си тук

заболявания

Назофаринкса може да бъде засегнат от заболявания от различен тип и степен на тежест. Фарингитът например е сравнително безобидно заболяване на тази анатомична структура. Това е предимно болезнено възпаление на лигавицата в областта на гърлото. Това възпаление обикновено се предхожда от заболяване на горните дихателни пътища.

Патогените могат идеално да се разпространят в структурата на назофаринкса и от тук да проникнат в различни части на тялото. Повечето вродени дивертикули са също толкова безобидни, колкото и фарингитът. Лекарят говори за дивертикули в назофаринкса, когато има провисване в назофаринкса. По-сериозно заболяване на назофаринкса обаче е дифтерията. Това заболяване се дължи на токсини, произведени от инфекциозен патоген. Жълтеникавото покритие се установява в назофаринкса.

Ако тази псевдомембрана преминава към вятърната тръба, тогава в най-лошия случай има дори риск от задушаване. Назофаринксът също понякога е засегнат от тумори. Злокачественият рак на гърлото обикновено метастазира в шийните лимфни възли. Повечето рак на фаринкса е злокачествен плоскоклетъчен карцином. Около един на 100 000 души в Централна Европа е наскоро диагностициран с рак на гърлото всяка година. Заболяването се среща по-често в Азия, като мъжете са особено засегнати.

При рак на гърлото обикновено първо се засягат покривът и страничните стени на назофаринкса. Туморите обаче се разпространяват сравнително бързо в носните кухини и увреждат черепните нерви. Но има и доброкачествени тумори в назофаринкса. Един пример е така наречената киста на Торнвалд, която засяга особено гърба на носоглътката.